詩篇 78
1 アサフのマスキールの歌 わが民よ、わが教を聞き、わが口の言葉に耳を傾けよ。
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 わたしは口を開いて、たとえを語り、いにしえからの、なぞを語ろう。
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 これはわれらがさきに聞いて知ったこと、またわれらの先祖たちがわれらに語り伝えたことである。
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 われらはこれを子孫に隠さず、主の光栄あるみわざと、その力と、主のなされたくすしきみわざとをきたるべき代に告げるであろう。
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 主はあかしをヤコブのうちにたて、おきてをイスラエルのうちに定めて、その子孫に教うべきことをわれらの先祖たちに命じられた。
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 これは次の代に生れる子孫がこれを知り、みずから起って、そのまた子孫にこれを伝え、
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 彼らをして神に望みをおき、神のみわざを忘れず、その戒めを守らせるためである。
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 またその先祖たちのようにかたくなで、そむく者のやからとなり、その心が定まりなく、その魂が神に忠実でないやからとならないためである。
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 エフライムの人々は武装し、弓を携えたが、戦いの日に引き返した。
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 彼らは神の契約を守らず、そのおきてにしたがって歩むことを拒み、
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 神がなされた事と、彼らに示されたくすしきみわざとを忘れた。
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 神はエジプトの地と、ゾアンの野でくすしきみわざを彼らの先祖たちの前に行われた。
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 神は海を分けて彼らを通らせ、水を立たせて山のようにされた。
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 昼は雲をもって彼らを導き、夜は、よもすがら火の光をもって彼らを導かれた。
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 神は荒野で岩を裂き、淵から飲むように豊かに彼らに飲ませ、
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 また岩から流れを引いて、川のように水を流れさせられた。
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 ところが彼らはなお神にむかって罪をかさね、荒野でいと高き者にそむき、
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 おのが欲のために食物を求めて、その心のうちに神を試みた。
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 また彼らは神に逆らって言った、「神は荒野に宴を設けることができるだろうか。
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 見よ、神が岩を打たれると、水はほとばしりいで、流れがあふれた。神はまたパンを与えることができるだろうか。民のために肉を備えることができるだろうか」と。
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 それゆえ、主は聞いて憤られた。火はヤコブにむかって燃えあがり、怒りはイスラエルにむかって立ちのぼった。
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 これは彼らが神を信ぜず、その救の力を信用しなかったからである。
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 しかし神は上なる大空に命じて天の戸を開き、
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 彼らの上にマナを降らせて食べさせ、天の穀物を彼らに与えられた。
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 人は天使のパンを食べた。神は彼らに食物をおくって飽き足らせられた。
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 神は天に東風を吹かせ、み力をもって南風を導かれた。
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 神は彼らの上に肉をちりのように降らせ、翼ある鳥を海の砂のように降らせて、
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 その宿営のなか、そのすまいのまわりに落された。
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 こうして彼らは食べて、飽き足ることができた。神が彼らにその望んだものを与えられたからである。
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 ところが彼らがまだその欲を離れず、食物がなお口の中にあるうちに、
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 神の怒りが彼らにむかって立ちのぼり、彼らのうちの最も強い者を殺し、イスラエルのうちのえり抜きの者を打ち倒された。
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 すべてこれらの事があったにもかかわらず、彼らはなお罪を犯し、そのくすしきみわざを信じなかった。
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 それゆえ神は彼らの日を息のように消えさせ、彼らの年を恐れをもって過ごさせられた。
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 神が彼らを殺されたとき、彼らは神をたずね、悔いて神を熱心に求めた。
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 こうして彼らは、神は彼らの岩、いと高き神は彼らのあがないぬしであることを思い出した。
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 しかし彼らはその口をもって神にへつらい、その舌をもって神に偽りを言った。
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 彼らの心は神にむかって堅実でなく、神の契約に真実でなかった。
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 しかし神はあわれみに富まれるので、彼らの不義をゆるして滅ぼさず、しばしばその怒りをおさえて、その憤りをことごとくふり起されなかった。
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 また神は、彼らがただ肉であって、過ぎ去れば再び帰りこぬ風であることを思い出された。
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 幾たび彼らは野で神にそむき、荒野で神を悲しませたことであろうか。
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 彼らはかさねがさね神を試み、イスラエルの聖者を怒らせた。
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 彼らは神の力をも、神が彼らをあだからあがなわれた日をも思い出さなかった。
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 神はエジプトでもろもろのしるしをおこない、ゾアンの野でもろもろの奇跡をおこない、
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 彼らの川を血に変らせて、その流れを飲むことができないようにされた。
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 神ははえの群れを彼らのうちに送って彼らを食わせ、かえるを送って彼らを滅ぼされた。
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 また神は彼らの作物を青虫にわたし、彼らの勤労の実をいなごにわたされた。
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 神はひょうをもって彼らのぶどうの木を枯らし、霜をもって彼らのいちじく桑の木を枯らされた。
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 神は彼らの家畜をひょうにわたし、彼らの群れを燃えるいなずまにわたされた。
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 神は彼らの上に激しい怒りと、憤りと、恨みと、悩みと、滅ぼす天使の群れとを放たれた。
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 神はその怒りのために道を設け、彼らの魂を死から免れさせず、そのいのちを疫病にわたされた。
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 神はエジプトですべてのういごを撃ち、ハムの天幕で彼らの力の初めの子を撃たれた。
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 こうして神はおのれの民を羊のように引き出し、彼らを荒野で羊の群れのように導き、
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 彼らを安らかに導かれたので彼らは恐れることがなかった。しかし海は彼らの敵をのみつくした。
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 神は彼らをその聖地に伴い、その右の手をもって獲たこの山に伴いこられた。
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 神は彼らの前からもろもろの国民を追い出し、その地を分けて嗣業とし、イスラエルの諸族を彼らの天幕に住まわせられた。
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 しかし彼らはいと高き神を試み、これにそむいて、そのもろもろのあかしを守らず、
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 そむき去って、先祖たちのように真実を失い、狂った弓のようにねじれた。
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 彼らは高き所を設けて神を怒らせ、刻んだ像をもって神のねたみを起した。
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 神は聞いて大いに怒り、イスラエルを全くしりぞけられた。
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 神は人々のなかに設けた幕屋なるシロのすまいを捨て、
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 その力をとりことならせ、その栄光をあだの手にわたされた。
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 神はその民をつるぎにわたし、その嗣業にむかって大いなる怒りをもらされた。
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 火は彼らの若者たちを焼きつくし、彼らのおとめたちは婚姻の歌を失い、
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 彼らの祭司たちはつるぎによって倒れ、彼らのやもめたちは嘆き悲しむことさえしなかった。
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 そのとき主は眠った者のさめたように、勇士が酒によって叫ぶように目をさまして、
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 そのあだを撃ち退け、とこしえの恥を彼らに負わせられた。
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 神はヨセフの天幕をしりぞけ、エフライムの部族を選ばず、
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 ユダの部族を選び、神の愛するシオンの山を選ばれた。
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 神はその聖所を高い天のように建て、とこしえに基を定められた地のように建てられた。
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 神はそのしもべダビデを選んで、羊のおりから取り、
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 乳を与える雌羊の番をするところからつれて来て、その民ヤコブ、その嗣業イスラエルの牧者とされた。
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 こうして彼は直き心をもって彼らを牧し、巧みな手をもって彼らを導いた。
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
