詩篇 77
1 聖歌隊の指揮者によってエドトンのしらべにしたがってうたわせたアサフの歌 わたしは神にむかい声をあげて叫ぶ。わたしが神にむかって声をあげれば、神はわたしに聞かれる。
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 わたしは悩みの日に主をたずね求め、夜はわが手を伸べてたゆむことなく、わが魂は慰められるのを拒む。
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 わたしは神を思うとき、嘆き悲しみ、深く思うとき、わが魂は衰える。 (セラ)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 あなたはわたしのまぶたをささえて閉じさせず、わたしは物言うこともできないほどに悩む。
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 わたしは昔の日を思い、いにしえの年を思う。
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 わたしは夜、わが心と親しく語り、深く思うてわが魂を探り、言う、
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 「主はとこしえにわれらを捨てられるであろうか。ふたたび、めぐみを施されないであろうか。
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 そのいつくしみはとこしえに絶え、その約束は世々ながくすたれるであろうか。
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 神は恵みを施すことを忘れ、怒りをもってそのあわれみを閉じられたであろうか」と。 (セラ)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 その時わたしは言う、「わたしの悲しみはいと高き者の右の手が変ったことである」と。
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 わたしは主のみわざを思い起す。わたしは、いにしえからのあなたのくすしきみわざを思いいだす。
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 わたしは、あなたのすべてのみわざを思い、あなたの力あるみわざを深く思う。
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 神よ、あなたの道は聖である。われらの神のように大いなる神はだれか。
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 あなたは、くすしきみわざを行われる神である。あなたは、もろもろの民の間に、その大能をあらわし、
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 その腕をもっておのれの民をあがない、ヤコブとヨセフの子らをあがなわれた。 (セラ)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 神よ、大水はあなたを見た。大水はあなたを見ておののき、淵もまた震えた。
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 雲は水を注ぎいだし、空は雷をとどろかし、あなたの矢は四方にきらめいた。
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 あなたの雷のとどろきは、つむじ風の中にあり、あなたのいなずまは世を照し、地は震い動いた。
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 あなたの大路は海の中にあり、あなたの道は大水の中にあり、あなたの足跡はたずねえなかった。
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 あなたは、その民をモーセとアロンの手によって羊の群れのように導かれた。
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
