箴言 知恵の泉 29
1 しばしば責られてもなほ強項なる者は救はるることなくして猝然に滅されん
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 義者ませば民よろこび 惡きもの權を掌らば民かなしむ
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 智慧を愛する人はその父を悦ばせ 妓婦に交る者はその財產を費す
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 王は公義をもて國を堅うす されど租税を征取る者はこれを滅す
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 その鄰に諂ふ者はかれの脚の前に羅を張る
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 惡人の罪の中には罟あり 然ど義者は歓び樂しむ
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 義きものは貧きものの訟をかへりみる 然ど惡人は之を知ることを願はず
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 嘲笑人は城邑を擾し 智慧ある者は怒をしづむ
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 智慧ある人おろかなる人と爭へば或は怒り或は笑ひて休むことなし
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 血をながす人は直き人を惡む されど義き者はその生命を救はんことを求む
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 愚なる者はその怒をことごとく露はし 智慧ある者は之を心に蔵む
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 君王もし虚偽の言を聽かばその臣みな惡し
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 貧者と苛酷者と偕に世にをる ヱホバは彼等の目に光をあたへ給ふ
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 眞實をもて弱者を審判する王はその位つねに堅く立つべし
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 鞭と譴責とは智慧をあたふ 任意になしおかれたる子はその母を辱しむ
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 惡きもの多ければ罪も亦おほし 義者は彼等の傾覆をみん
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 なんぢの子を懲せ さらば彼なんぢを安からしめ 又なんぢの心に喜樂を與へん
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 默示なければ民は放肆にす 律法を守るものは福ひなり
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 僕は言をもて譴むるとも改めず 彼は知れども從はざればなり
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 なんぢ言を謹まざる人を見しや 彼よりは却て愚なる者に望あり
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 僕をその幼なき時より柔かに育てなば終には子の如くならしめん
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 怒る人は爭端を起し憤る人は罪おほし
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 人の傲慢はおのれを卑くし 心に謙だる者は榮譽を得
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 盗人に黨する者はおのれの霊魂を惡むなり 彼は誓を聽けども説述べず
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 人を畏るれば罟におちいる ヱホバをたのむ者は護られん
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 君の慈悲を求むる者はおほし 然れど人の事を定むるはヱホバによる
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 不義をなす人は義者の惡むところ 義くあゆむ人は惡者の惡むところなり
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
