Proverbi 14
1 La donna savia edifica la sua casa, ma la stolta l’abbatte con le proprie mani.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Chi cammina nella rettitudine teme l’Eterno, ma chi è pervertito nelle sue vie lo sprezza.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Nella bocca dello stolto germoglia la superbia, ma le labbra dei savi son la loro custodia.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Dove mancano i buoi è vuoto il granaio, ma l’abbondanza della raccolta sta nella forza del bove.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Il testimonio fedele non mentisce, ma il testimonio falso spaccia menzogne.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Il beffardo cerca la sapienza e non la trova, ma per l’uomo intelligente la scienza è cosa facile.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Vattene lungi dallo stolto; sulle sue labbra certo non hai trovato scienza.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 La sapienza dell’uomo accorto sta nel discernere la propria strada, ma la follia degli stolti non è che inganno.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Gli insensati si burlano delle colpe commesse, ma il favore dell’Eterno sta fra gli uomini retti.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Il cuore conosce la sua propria amarezza, e alla sua gioia non può prender parte un estraneo.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 La casa degli empi sarà distrutta, ma la tenda degli uomini retti fiorirà.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 V’è tal via che all’uomo par diritta, ma finisce col menare alla morte.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Anche ridendo, il cuore può esser triste; e l’allegrezza può finire in dolore.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Lo sviato di cuore avrà la ricompensa dal suo modo di vivere, e l’uomo dabbene, quella delle opere sue.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Lo scemo crede tutto quel che si dice, ma l’uomo prudente bada ai suoi passi.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Il savio teme, ed evita il male; ma lo stolto è arrogante e presuntuoso.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Chi è pronto all’ira commette follie, e l’uomo pien di malizia diventa odioso.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Gli scemi ereditano stoltezza, ma i prudenti s’incoronano di scienza.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 I malvagi si chinano dinanzi ai buoni, e gli empi alle porte de’ giusti.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Il povero è odiato anche dal suo compagno, ma gli amici del ricco son molti.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Chi sprezza il prossimo pecca, ma beato chi ha pietà dei miseri!
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Quelli che meditano il male non son forse traviati? ma quelli che meditano il bene trovan grazia e fedeltà.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In ogni fatica v’è profitto, ma il chiacchierare mena all’indigenza.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 La corona de’ savi è la loro ricchezza, ma la follia degli stolti non è che follia.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Il testimonio verace salva delle vite, ma chi spaccia bugie non fa che ingannare.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 V’è una gran sicurezza nel timor dell’Eterno; Egli sarà un rifugio per i figli di chi lo teme.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Il timor dell’Eterno è fonte di vita e fa schivare le insidie della morte.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 La moltitudine del popolo è la gloria del re, ma la scarsezza de’ sudditi è la rovina del principe.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Chi è lento all’ira ha un gran buon senso, ma chi è pronto ad andare in collera mostra la sua follia.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Un cuor calmo è la vita del corpo, ma l’invidia è la carie dell’ossa.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Chi opprime il povero oltraggia Colui che l’ha fatto, ma chi ha pietà del bisognoso, l’onora.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 L’empio è travolto dalla sua sventura, ma il giusto spera anche nella morte.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 La sapienza riposa nel cuore dell’uomo intelligente, ma in mezzo agli stolti si fa tosto conoscere.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 La giustizia innalza una nazione, ma il peccato è la vergogna dei popoli.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Il favore del re è per il servo prudente, ma la sua ira è per chi gli fa onta.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
