Giobbe 31

1 Io avevo stretto un patto con gli occhi miei; come dunque avrei fissati gli sguardi sopra una vergine?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Che parte mi avrebbe assegnata Iddio dall’alto e quale eredità m’avrebbe data l’Onnipotente dai luoghi eccelsi?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 La sventura non è ella per il perverso e le sciagure per quelli che fanno il male?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Iddio non vede egli le mie vie? non conta tutti i miei passi?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Se ho camminato insieme alla menzogna, se il piede mio s’è affrettato dietro alla frode

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 (Iddio mi pesi con bilancia giusta e riconoscerà la mia integrità)

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 se i miei passi sono usciti dalla retta via, se il mio cuore è ito dietro ai miei occhi, se qualche sozzura mi s’è attaccata alle mani,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 ch’io semini e un altro mangi, e quel ch’è cresciuto nei miei campi sia sradicato!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Se il mio cuore s’è lasciato sedurre per amor d’una donna, se ho spiato la porta del mio prossimo,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 che mia moglie giri la macina ad un altro, e che altri abusino di lei!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Poiché quella è una scelleratezza, un misfatto punito dai giudici,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 un fuoco che consuma fino a perdizione, e che avrebbe distrutto fin dalle radici ogni mia fortuna.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Se ho disconosciuto il diritto del mio servo e della mia serva, quand’eran meco in lite,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 che farei quando Iddio si levasse per giudicarmi, e che risponderei quando mi esaminasse?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Chi fece me nel seno di mia madre non fece anche lui? non ci ha formati nel seno materno uno stesso Iddio?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Se ho rifiutato ai poveri quel che desideravano, se ho fatto languire gli occhi della vedova,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 se ho mangiato da solo il mio pezzo di pane senza che l’orfano ne mangiasse la sua parte,

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 io che fin da giovane l’ho allevato come un padre, io che fin dal seno di mia madre sono stato guida alla vedova,

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 se ho visto uno perire per mancanza di vesti o il povero senza una coperta,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 se non m’hanno benedetto i suoi fianchi, ed egli non s’è riscaldato colla lana dei miei agnelli,

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 se ho levato la mano contro l’orfano perché mi sapevo sostenuto alla porta…

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 che la mia spalla si stacchi dalla sua giuntura, il mio braccio si spezzi e cada!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 E invero mi spaventava il castigo di Dio, ed ero trattenuto dalla maestà di lui.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Se ho riposto la mia fiducia nell’oro, se all’oro fino ho detto: “Tu sei la mia speranza”,

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 se mi son rallegrato che le mie ricchezze fosser grandi e la mia mano avesse molto accumulato,

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 se, contemplando il sole che raggiava e la luna che procedeva lucente nel suo corso,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 il mio cuore, in segreto, s’è lasciato sedurre e la mia bocca ha posato un bacio sulla mano

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 (misfatto anche questo punito dai giudici ché avrei difatti rinnegato l’Iddio ch’è di sopra),

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 se mi son rallegrato della sciagura del mio nemico ed ho esultato quando gli ha incolto sventura

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 (io, che non ho permesso alle mie labbra di peccare chiedendo la sua morte con imprecazione),

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 se la gente della mia tenda non ha detto: “Chi è che non si sia saziato della carne delle sue bestie?”

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (lo straniero non passava la notte fuori; le mie porte erano aperte al viandante),

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 se, come fan gli uomini, ho coperto i miei falli celando nel petto la mia iniquità,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 perché avevo paura della folla e dello sprezzo delle famiglie al punto da starmene queto e non uscir di casa…

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Oh, avessi pure chi m’ascoltasse!… ecco qua la mia firma! l’Onnipotente mi risponda! Scriva l’avversario mio la sua querela,

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 ed io la porterò attaccata alla mia spalla, me la cingerò come un diadema!

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Gli renderò conto di tutt’i miei passi, a lui m’appresserò come un principe!

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Se la mia terra mi grida contro, se tutti i suoi solchi piangono,

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 se ne ho mangiato il frutto senza pagarla, se ho fatto sospirare chi la coltivava,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 che invece di grano mi nascano spine, invece d’orzo mi crescano zizzanie!” Qui finiscono i discorsi di Giobbe.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.