Giobbe 17
1 Il mio soffio vitale si spenge, i miei giorni si estinguono, il sepolcro m’aspetta!
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Sono attorniato di schernitori e non posso chiuder occhio per via delle lor parole amare.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 O Dio, da’ un pegno, sii tu il mio mallevadore presso di te; se no, chi metterà la sua nella mia mano?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Poiché tu hai chiuso il cuor di costoro alla ragione, e però non li farai trionfare.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Chi denunzia un amico sì che diventi preda altrui, vedrà venir meno gli occhi de’ suoi figli.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Egli m’ha reso la favola dei popoli, e son divenuto un essere a cui si sputa in faccia.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 L’occhio mio si oscura pel dolore, tutte le mie membra non son più che un’ombra.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Gli uomini retti ne son colpiti di stupore, e l’innocente insorge contro l’empio;
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 ma il giusto si attiene saldo alla sua via, e chi ha le mani pure viepiù si fortifica.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Quanto a voi tutti, tornate pure, fatevi avanti, ma fra voi non troverò alcun savio.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 I miei giorni passano, i miei disegni, i disegni cari al mio cuore, sono distrutti,
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 e costoro pretendon che la notte sia giorno, che la luce sia vicina, quando tutto è buio!
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Se aspetto come casa mia il soggiorno de’ morti, se già mi son fatto il letto nelle tenebre, (Sheol h7585)
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 se ormai dico al sepolcro “tu sei mio padre” e ai vermi: “siete mia madre e mia sorella”,
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 dov’è dunque la mia speranza? questa speranza mia chi la può scorgere?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
