Giobbe 15
1 Allora Elifaz di Teman rispose e disse:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 “Il savio risponde egli con vana scienza? si gonfia egli il petto di vento?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Si difende egli con ciarle inutili e con parole che non giovan nulla?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Tu, poi, distruggi il timor di Dio, menomi il rispetto religioso che gli è dovuto.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 La tua iniquità ti detta le parole, e adoperi il linguaggio degli astuti.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Non io, la tua bocca stessa ti condanna; le tue labbra stesse depongono contro a te.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Sei tu il primo uomo che nacque? Fosti tu formato prima de’ monti?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Hai tu sentito quel che s’è detto nel Consiglio di Dio? Hai tu fatto incetta della sapienza per te solo?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Che sai tu che noi non sappiamo? Che conoscenza hai tu che non sia pur nostra?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Ci son fra noi degli uomini canuti ed anche de’ vecchi più attempati di tuo padre.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Fai tu sì poco caso delle consolazioni di Dio e delle dolci parole che t’abbiam rivolte?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Dove ti trascina il cuore, e che voglion dire codeste torve occhiate?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Come! tu volgi la tua collera contro Dio, e ti lasci uscir di bocca tali parole?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Che è mai l’uomo per esser puro, il nato di donna per esser giusto?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Ecco, Iddio non si fida nemmeno de’ suoi santi, i cieli non son puri agli occhi suoi;
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 quanto meno quest’essere abominevole e corrotto, l’uomo, che tracanna l’iniquità come l’acqua!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Io voglio ammaestrarti; porgimi ascolto, e ti racconterò quello che ho visto,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 quello che i Savi hanno riferito senza nulla celare di quel che sapean dai padri,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 ai quali soli è stato dato il paese; e in mezzo ai quali non è passato lo straniero.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 L’empio è tormentato tutti i suoi giorni, e pochi son gli anni riservati al prepotente.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Sempre ha negli orecchi rumori spaventosi, e in piena pace gli piomba addosso il distruttore.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Non ha speranza d’uscir dalle tenebre, e si sente destinato alla spada.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Va errando in cerca di pane; dove trovarne? ei sa che a lui dappresso è pronto il giorno tenebroso.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 La distretta e l’angoscia lo riempion di paura, l’assalgono a guisa di re pronto alla pugna,
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 perché ha steso la mano contro Dio, ha sfidato l’Onnipotente,
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 gli s’è slanciato audacemente contro, sotto il folto de’ suoi scudi convessi.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Avea la faccia coperta di grasso, i fianchi carichi di pinguedine;
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 s’era stabilito in città distrutte, in case disabitate, destinate a diventar mucchi di sassi.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Ei non s’arricchirà, la sua fortuna non sarà stabile; né le sue possessioni si stenderanno sulla terra.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Non potrà liberarsi dalle tenebre, il vento infocato farà seccare i suoi rampolli, e sarà portato via dal soffio della bocca di Dio.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Non confidi nella vanità; è un’illusione; poiché avrà la vanità per ricompensa.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 La sua fine verrà prima del tempo, e i suoi rami non rinverdiranno più.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Sarà come vigna da cui si strappi l’uva ancor acerba, come l’ulivo da cui si scuota il fiore;
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 poiché sterile è la famiglia del profano, e il fuoco divora le tende ov’entrano presenti.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 L’empio concepisce malizia, e partorisce rovina; ei si prepara in seno il disinganno”.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
