Proverbi 27
1 Non gloriarti del giorno di domani; Perciocchè tu non sai ciò che il giorno partorirà.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Loditi lo strano, e non la tua propria bocca; Lo straniero, e non le tue proprie labbra.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Le pietre [son] pesanti, e la rena [è] grave; Ma l'ira dello stolto [è] più pesante che amendue quelle cose.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 La collera [è] una cosa crudele, e l'ira una cosa strabocchevole; E chi potrà durar davanti alla gelosia?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Meglio vale riprensione palese, Che amore occulto.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Le ferite di chi ama [son] leali; Ma i baci di chi odia [sono] simulati.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 La persona satolla calca il favo [del miele]; Ma alla persona affamata ogni cosa amara [è] dolce.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Quale [è] l'uccelletto, che va ramingo fuor del suo nido, Tale [è] l'uomo che va vagando fuor del suo luogo.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 L'olio odorifero [e] il profumo rallegrano il cuore; Così [fa] la dolcezza dell'amico dell'uomo per consiglio cordiale.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Non lasciare il tuo amico, nè l'amico di tuo padre; E non entrare in casa del tuo fratello nel giorno della tua calamità; Meglio [vale] un vicino presso, che un fratello lontano.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Figliuol mio, sii savio, e rallegra il mio cuore; Ed io avrò che rispondere a colui che mi farà vituperio.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 L' [uomo] avveduto, veggendo il male, si nasconde; [Ma] gli scempi passano oltre, e ne portano la pena.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Prendi pure il vestimento di chi ha fatta sicurtà per lo strano; E prendi pegno da lui per la straniera.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Chi benedice il suo prossimo ad alta voce, Levandosi la mattina a buon'ora, [Ciò] gli sarà reputato in maledizione.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Un gocciolar continuo in giorno di gran pioggia, E una donna rissosa, è tutt'uno.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Chi vuol tenerla serrata, pubblica di [voler] serrar del vento, E dell'olio nella sua man destra.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Il ferro si pulisce col ferro; Così l'uomo pulisce la faccia del suo prossimo.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Chi guarda il fico ne mangia il frutto; Così chi guarda il suo signore sarà onorato.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Come l'acqua [rappresenta] la faccia alla faccia; Così il cuor dell'uomo [rappresenta l'uomo] all'uomo.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Il sepolcro, e il luogo della perdizione, non son giammai satolli; Così anche giammai non si saziano gli occhi dell'uomo. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 La coppella [è] per l'argento, e il fornello per l'oro; Ma l'uomo [è provato] per la bocca che lo loda.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Avvegnachè tu pestassi lo stolto in un mortaio, Col pestello, per mezzo del grano infranto, La sua follia non si dipartirebbe però da lui.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Abbi diligentemente cura delle tue pecore, Metti il cuor tuo alle mandre.
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Perciocchè i tesori non [durano] in perpetuo; E la corona [è ella] per ogni età?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Il fieno nasce, e l'erbaggio spunta, E le erbe de' monti son raccolte.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Gli agnelli [son] per lo tuo vestire, E i becchi [sono] il prezzo di un campo.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 E l'abbondanza del latte delle capre è per tuo cibo, [E] per cibo di casa tua, E per lo vitto delle tue serventi.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
