Giobbe 36
1 ED Elihu proseguì, e disse:
И Елиу продължавайки рече:
2 Aspettami un poco, ed io ti mostrerò Che [vi sono] ancora [altri] ragionamenti per Iddio.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Io prenderò il mio discorso da lungi, Ed attribuirò giustizia al mio Fattore.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Perciocchè di vero il mio parlare non è [con] menzogna; [Tu hai] appresso di te [uno che è] intiero nelle [sue] opinioni.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Ecco, Iddio [è] potente, [ma] non però disdegna [alcuno]; Potente, [ma] di forza [congiunta con] sapienza.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Egli non lascia viver l'empio, E fa ragione agli afflitti.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Egli non rimuove gli occhi suoi d'addosso a' giusti; Anzi [li fa sedere] sopra il trono coi re; Egli [ve] li fa sedere in perpetuo; onde sono esaltati.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 E se pur son messi ne' ceppi, E son prigioni ne' legami dell'afflizione;
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Egli dichiara loro i lor fatti, E come i lor misfatti sono accresciuti.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Ovvero, apre loro l'orecchio, per [far loro ricevere] correzione; E dice [loro] che si convertano dall'iniquità.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Se ubbidiscono, e [gli] servono, Finiscono i giorni loro in beni, E gli anni loro in diletti.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Ma se non ubbidiscono, passano per la spada, E muoiono per mancamento d'intendimento.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Ma i profani di cuore accrescono l'ira, E non gridano, quando egli li mette ne' legami;
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 La lor persona morrà in giovanezza, E la lor vita fra i cinedi.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Ma egli libera gli afflitti nella loro afflizione, Ed apre loro l'orecchio nell'oppressione.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Ancora te avrebbe egli ritratto dall'afflizione, [E messo in] luogo largo, [fuori] di ogni distretta; E la tua mensa tranquilla sarebbe ripiena di vivande grasse.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Ma tu sei venuto al colmo del giudicio di un empio; Il giudicio e la giustizia [ti] tengono preso.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Perciocchè [egli è] in ira, [guarda] che talora egli non ti atterri con battiture; E con niun riscatto, benchè grande, non ti possa scampare.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Farà egli alcuna stima delle tue ricchezze? [Egli] non [farà stima] dell'oro, nè di tutta la [tua] gran potenza.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Non ansar dietro a quella notte, Nella quale i popoli periscono a fondo.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Guardati che tu non ti rivolga alla vanità; Conciossiachè per l'afflizione tu abbi eletto quello.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Ecco, Iddio [è] eccelso nella sua potenza; Chi [è] il dottore convenevole a lui?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Chi gli ha ordinato come egli deve procedere? E chi [gli] può dire: Tu hai operato perversamente?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Ricordati di magnificar le opere sue, Le quali gli uomini contemplano.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Ogni uomo le vede, E gli uomini [le] mirano da lungi.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Ecco, Iddio [è] grande, e noi nol possiamo conoscere; E il numero de' suoi anni è infinito.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Perciocchè egli rattiene le acque che non istillino; [Ed altresì], al [levar del]la sua nuvola, quelle versano la pioggia;
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 La quale le nuvole stillano, [E] gocciolano in su gli uomini copiosamente.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Oltre a ciò, potrà [alcuno] intender le distese delle nubi, [Ed] i rimbombanti scoppi del suo tabernacolo?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Ecco, egli spande sopra esso la sua luce, E copre le radici del mare.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Perciocchè, per queste cose egli giudica i popoli, [Ed altresì] dona il cibo abbondevolmente.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Egli nasconde la fiamma nelle palme delle [sue] mani, E le ordina quello che deve incontrare.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Egli le dichiara la sua volontà [se deve incontrar] bestiame, Ovvero anche [cadere] sopra alcuna pianta.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
