Giobbe 24

1 Perchè non [dirassi che] i tempi sono occultati dall'Onnipotente, E [che] quelli che lo conoscono, non veggono i suoi giorni?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 [Gli empi] muovono i termini, Rapiscono le gregge, e [le] pasturano;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 Menano via l'asino degli orfani; Prendono in pegno il bue della vedova;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 Fanno torcere i bisognosi dalla via, I poveri della terra si nascondono tutti.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 Ecco, [son simili ad] asini salvatici nel deserto: Escono al lor mestiere, si levano la mattina [per andare] alla preda; La campagna [è] il lor pane, per li [lor] fantini.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 Mietono il campo, E vendemmiano la vigna [che] non [è] loro.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 Fanno passar la notte agl'ignudi senza vestimenti, Sì che non [hanno] con che coprirsi al freddo.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Sono bagnati dalle acque che traboccano da' monti; E per mancamento di ricetto, abbracciano i sassi.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 Rapiscono l'orfano dalla poppa, E prendono pegno dal povero.

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Fanno andar gl'ignudi senza vestimenti; E quelli che portano [loro] le manelle delle biade soffrono fame.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 [Quelli che] spremono [loro] l'olio intra i lor muri, [E quelli che] calcano ne' torcoli soffrono sete.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Gli uomini gemono dalla città E l'anima de' feriti a morte sclama; E pure Iddio non appone [loro] alcun fallo.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 Essi son di quelli che son ribelli alla luce, Non conoscono le sue vie, E non si fermano ne' suoi sentieri.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Il micidiale si leva allo schiarir del dì Uccide il povero, e il bisognoso; E poi la notte opera da ladro.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Parimente l'occhio dell'adultero osserva la sera, Dicendo: L'occhio [di alcuno] non mi scorgerà; E si nasconde la faccia.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 Di notte sconficcano le case, [Che] si aveano segnate di giorno; Non conoscono la luce,

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Perciocchè la mattina [è] ad essi tutti ombra di morte; Se [alcuno li] riconosce, [hanno] spaventi dell'ombra della morte.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Fuggono leggermente, [come] in su le acque; La lor parte è maledetta nella terra, Non riguardano alla via delle vigne.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 La secchezza e il caldo involano le acque della neve; [Così] il sepolcro [invola] quelli che hanno peccato. (Sheol h7585)

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)

20 La matrice li dimentica, I vermini son loro dolci, Non son più ricordati; Anzi i perversi son rotti come un legno.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 E benchè tormentino la sterile [che non] partorisce, E non facciano alcun bene alla vedova;

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 E traggano giù i possenti con la lor forza; [E, quando] si levano, [altri] non si assicuri della vita;

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 Pur nondimeno [Iddio] dà loro a che potersi sicuramente appoggiare, E gli occhi suoi [sono] sopra le lor vie.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 Per un poco di tempo sono innalzati, poi non [son] più; Sono abbattuti, [e] trapassano come tutti [gli altri], E son ricisi come la sommità d'una spiga.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 Se ora egli non [è così], chi mi dimentirà, E metterà al niente il mio ragionamento?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?