Cantico dei Cantici 6

1 Dov'è andato il tuo diletto, o bella fra le donne? Dove si è recato il tuo diletto, perché noi lo possiamo cercare con te?

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 Il mio diletto era sceso nel suo giardino fra le aiuole del balsamo a pascolare il gregge nei giardini e a cogliere gigli.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 Io sono per il mio diletto e il mio diletto è per me; egli pascola il gregge tra i gigli.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 Tu sei bella, amica mia, come Tirza, leggiadra come Gerusalemme, terribile come schiere a vessilli spiegati.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 Distogli da me i tuoi occhi: il loro sguardo mi turba. Le tue chiome sono come un gregge di capre che scendono dal Gàlaad.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 I tuoi denti come un gregge di pecore che risalgono dal bagno. Tutte procedono appaiate e nessuna è senza compagna.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 Come spicchio di melagrana la tua gota, attraverso il tuo velo.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 Sessanta sono le regine, ottanta le altre spose, le fanciulle senza numero.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 Ma unica è la mia colomba la mia perfetta, ella è l'unica di sua madre, la preferita della sua genitrice. L'hanno vista le giovani e l'hanno detta beata, le regine e le altre spose ne hanno intessuto le lodi.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 «Chi è costei che sorge come l'aurora, bella come la luna, fulgida come il sole, terribile come schiere a vessilli spiegati?».

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 Nel giardino dei noci io sono sceso, per vedere il verdeggiare della valle, per vedere se la vite metteva germogli, se fiorivano i melograni.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 Non lo so, ma il mio desiderio mi ha posto sui carri di Ammi-nadìb.

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 «Volgiti, volgiti, Sulammita, volgiti, volgiti: vogliamo ammirarti». «Che ammirate nella Sulammita durante la danza a due schiere?».

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!