Salmi 78
1 Popolo mio, porgi l'orecchio al mio insegnamento, ascolta le parole della mia bocca. Maskil. Di Asaf.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Aprirò la mia bocca in parabole, rievocherò gli arcani dei tempi antichi.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Ciò che abbiamo udito e conosciuto e i nostri padri ci hanno raccontato,
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 non lo terremo nascosto ai loro figli; diremo alla generazione futura le lodi del Signore, la sua potenza e le meraviglie che egli ha compiuto.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Ha stabilito una testimonianza in Giacobbe, ha posto una legge in Israele: ha comandato ai nostri padri di farle conoscere ai loro figli,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 perché le sappia la generazione futura, i figli che nasceranno. Anch'essi sorgeranno a raccontarlo ai loro figli
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 perché ripongano in Dio la loro fiducia e non dimentichino le opere di Dio, ma osservino i suoi comandi.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Non siano come i loro padri, generazione ribelle e ostinata, generazione dal cuore incostante e dallo spirito infedele a Dio.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 I figli di Efraim, valenti tiratori d'arco, voltarono le spalle nel giorno della lotta.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Non osservarono l'alleanza di Dio, rifiutando di seguire la sua legge.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Dimenticarono le sue opere, le meraviglie che aveva loro mostrato.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Aveva fatto prodigi davanti ai loro padri, nel paese d'Egitto, nei campi di Tanis.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Divise il mare e li fece passare e fermò le acque come un argine.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Li guidò con una nube di giorno e tutta la notte con un bagliore di fuoco.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Spaccò le rocce nel deserto e diede loro da bere come dal grande abisso.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Fece sgorgare ruscelli dalla rupe e scorrere l'acqua a torrenti.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Eppure continuarono a peccare contro di lui, a ribellarsi all'Altissimo nel deserto.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Nel loro cuore tentarono Dio, chiedendo cibo per le loro brame;
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 mormorarono contro Dio dicendo: «Potrà forse Dio preparare una mensa nel deserto?».
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ecco, egli percosse la rupe e ne scaturì acqua, e strariparono torrenti. «Potrà forse dare anche pane o preparare carne al suo popolo?».
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 All'udirli il Signore ne fu adirato; un fuoco divampò contro Giacobbe e l'ira esplose contro Israele,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 perché non ebbero fede in Dio né speranza nella sua salvezza.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Comandò alle nubi dall'alto e aprì le porte del cielo;
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 fece piovere su di essi la manna per cibo e diede loro pane del cielo:
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 l'uomo mangiò il pane degli angeli, diede loro cibo in abbondanza.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Scatenò nel cielo il vento d'oriente, fece spirare l'australe con potenza;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 su di essi fece piovere la carne come polvere e gli uccelli come sabbia del mare;
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 caddero in mezzo ai loro accampamenti, tutto intorno alle loro tende.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Mangiarono e furono ben sazi, li soddisfece nel loro desiderio.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 La loro avidità non era ancora saziata, avevano ancora il cibo in bocca,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 quando l'ira di Dio si alzò contro di essi, facendo strage dei più vigorosi e abbattendo i migliori d'Israele.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Con tutto questo continuarono a peccare e non credettero ai suoi prodigi.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Allora dissipò come un soffio i loro giorni e i loro anni con strage repentina.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Quando li faceva perire, lo cercavano, ritornavano e ancora si volgevano a Dio;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 ricordavano che Dio è loro rupe, e Dio, l'Altissimo, il loro salvatore;
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 lo lusingavano con la bocca e gli mentivano con la lingua;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 il loro cuore non era sincero con lui e non erano fedeli alla sua alleanza.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Ed egli, pietoso, perdonava la colpa, li perdonava invece di distruggerli. Molte volte placò la sua ira e trattenne il suo furore,
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 ricordando che essi sono carne, un soffio che va e non ritorna.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Quante volte si ribellarono a lui nel deserto, lo contristarono in quelle solitudini!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Sempre di nuovo tentavano Dio, esasperavano il Santo di Israele.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Non si ricordavano più della sua mano, del giorno che li aveva liberati dall'oppressore,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 quando operò in Egitto i suoi prodigi, i suoi portenti nei campi di Tanis.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Egli mutò in sangue i loro fiumi e i loro ruscelli, perché non bevessero.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Mandò tafàni a divorarli e rane a molestarli.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Diede ai bruchi il loro raccolto, alle locuste la loro fatica.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Distrusse con la grandine le loro vigne, i loro sicomori con la brina.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Consegnò alla grandine il loro bestiame, ai fulmini i loro greggi.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Scatenò contro di essi la sua ira ardente, la collera, lo sdegno, la tribolazione, e inviò messaggeri di sventure.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Diede sfogo alla sua ira: non li risparmiò dalla morte e diede in preda alla peste la loro vita.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Colpì ogni primogenito in Egitto, nelle tende di Cam la primizia del loro vigore.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Fece partire come gregge il suo popolo e li guidò come branchi nel deserto.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Li condusse sicuri e senza paura e i loro nemici li sommerse il mare.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Li fece salire al suo luogo santo, al monte conquistato dalla sua destra.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Scacciò davanti a loro i popoli e sulla loro eredità gettò la sorte, facendo dimorare nelle loro tende le tribù di Israele.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Ma ancora lo tentarono, si ribellarono a Dio, l'Altissimo, non obbedirono ai suoi comandi.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Sviati, lo tradirono come i loro padri, fallirono come un arco allentato.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Lo provocarono con le loro alture e con i loro idoli lo resero geloso.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Dio, all'udire, ne fu irritato e respinse duramente Israele.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Abbandonò la dimora di Silo, la tenda che abitava tra gli uomini.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Consegnò in schiavitù la sua forza, la sua gloria in potere del nemico.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Diede il suo popolo in preda alla spada e contro la sua eredità si accese d'ira.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Il fuoco divorò il fiore dei suoi giovani, le sue vergini non ebbero canti nuziali.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 I suoi sacerdoti caddero di spada e le loro vedove non fecero lamento.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Ma poi il Signore si destò come da un sonno, come un prode assopito dal vino.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Colpì alle spalle i suoi nemici, inflisse loro una vergogna eterna.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Ripudiò le tende di Giuseppe, non scelse la tribù di Efraim;
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 ma elesse la tribù di Giuda, il monte Sion che egli ama.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Costruì il suo tempio alto come il cielo e come la terra stabile per sempre.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Egli scelse Davide suo servo e lo trasse dagli ovili delle pecore.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Lo chiamò dal seguito delle pecore madri per pascere Giacobbe suo popolo, la sua eredità Israele.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Fu per loro pastore dal cuore integro e li guidò con mano sapiente.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
