Salmi 10
1 Perché, Signore, stai lontano, nel tempo dell'angoscia ti nascondi?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 Il misero soccombe all'orgoglio dell'empio e cade nelle insidie tramate.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 L'empio si vanta delle sue brame, l'avaro maledice, disprezza Dio.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 L'empio insolente disprezza il Signore: «Dio non se ne cura: Dio non esiste»; questo è il suo pensiero.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 Le sue imprese riescono sempre. Son troppo in alto per lui i tuoi giudizi: disprezza tutti i suoi avversari.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 Egli pensa: «Non sarò mai scosso, vivrò sempre senza sventure».
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 Di spergiuri, di frodi e d'inganni ha piena la bocca, sotto la sua lingua sono iniquità e sopruso.
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 Sta in agguato dietro le siepi, dai nascondigli uccide l'innocente.
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 I suoi occhi spiano l'infelice, sta in agguato nell'ombra come un leone nel covo. Sta in agguato per ghermire il misero, ghermisce il misero attirandolo nella rete.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Infierisce di colpo sull'oppresso, cadono gl'infelici sotto la sua violenza.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 Egli pensa: «Dio dimentica, nasconde il volto, non vede più nulla».
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Sorgi, Signore, alza la tua mano, non dimenticare i miseri.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Perché l'empio disprezza Dio e pensa: «Non ne chiederà conto»?
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 Eppure tu vedi l'affanno e il dolore, tutto tu guardi e prendi nelle tue mani. A te si abbandona il misero, dell'orfano tu sei il sostegno. Spezza il braccio dell'empio e del malvagio;
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Punisci il suo peccato e più non lo trovi.
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 Il Signore è re in eterno, per sempre: dalla sua terra sono scomparse le genti.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 Tu accogli, Signore, il desiderio dei miseri, rafforzi i loro cuori, porgi l'orecchio
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 per far giustizia all'orfano e all'oppresso; e non incuta più terrore l'uomo fatto di terra.
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
