< Ilu 15 >
1 Ọsịsa okwu dị nro na-eme ka iwe na ọnụma laa azụ; ma okwu ike na-akpali iwe.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Ire onye maara ihe na-eme ka ihe ọmụma mụbaa, ma ọnụ onye nzuzu na-ekwupụta okwu enweghị uche.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Onyenwe anyị na-ahụzu ihe niile, anya ya dịkwa nʼahụ ndị ọma na ndị ọjọọ.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Okwu dị nwayọọ na-eweta ndụ na ume; ma nkwutọ na-eweta ịda mba.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Naanị onye nzuzu na-akpọ ndụmọdụ ndị mụrụ ya ihe efu; ma onye ọbụla na-ege ntị nye mgbanwe na-ezipụta ezi uche.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Ụlọ ndị ezi omume na-ejupụta nʼọtụtụ akụ, ma akụ ndị na-emebi iwu na-ewetara ha nsogbu.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Egbugbere ọnụ onye maara ihe na-agbasa ihe ọmụma, ma obi ndị nzuzu ezighị ezi.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Onyenwe anyị na-akpọ aja ndị ajọ omume asị, ma ekpere ndị ndụ ha ziri ezi na-atọ ya ụtọ.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Onyenwe anyị kpọrọ ụzọ ndị na-emebi iwu asị, ma ndị na-achụso ezi omume ka ọ na-ahụ nʼanya.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Oke ịdọ aka na ntị na-echere ndị na-ahapụ ụzọ. Onye kpọrọ ịba mba asị ga-anwụ ọnwụ.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Onyenwe anyị mazuru ihe omimi niile nke ọnwụ na ọkụ ala mmụọ; ọ ga-esikwa aṅaa ghara ịma obi ụmụ mmadụ? (Sheol )
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol )
12 Ọ dịghị atọ onye na-akwa emo ụtọ ma a baara ya mba, ya mere ọ dịghị ejekwuru onye maara ihe.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Obi nke na-aṅụrị ọṅụ na-eme ka ihu dị mma. Ihu gbarụrụ agbarụ na-egosi obi nwere ihe mwute.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Obi nwere nghọta na-achọ ịmata ihe, ma ọnụ onye nzuzu na-azụ onwe ya nʼokwu na-abaghị uru.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Ndụ onye ogbenye jupụtara nnọọ na mgbalị, ma ndị nwere udo nʼobi na-eri oriri mgbe niile.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Ọ dị mma inwe akụnụba dị nta ma bụrụ onye na-atụ egwu Onyenwe anyị, karịa inwe akụ ma nọrọ na nsogbu.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Ọ ka mma bụ oke nri akwụkwọ nri nta nke nwere ịhụnanya, karịa ehi buru ibu a zụziri azụzi nke ịkpọ asị dị na ya.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Onye iwe ọkụ na-amalite ọgụ; ma onye na-adịghị ewe iwe ọsịịsọ na-eme ka ịlụ ọgụ kwụsị.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Eji ogwu gbochie ụzọ onye umengwụ, ma ụzọ onye omume ya ziri ezi bụ ụzọ dị larịị.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Nwa nke maara ihe na-eme ka obi tọọ nna ya ụtọ, ma onye nzuzu na-eleda nne ya anya.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Onye na-enweghị uche na-aṅụrị ọṅụ nʼime amaghị ihe ya, ma onye nwere nghọta na-aga ije nʼụzọ ziri ezi.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Nzube na-enweghị ndụmọdụ na-ama afọ nʼala, ma ndị ndụmọdụ dịrị ọtụtụ ọganihu ga-adị.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Ọṅụ na-adị mgbe mmadụ natara ọsịsa dị mma, okwu e kwuru nʼoge o kwesiri dị mma.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Ụzọ ndụ na-agbago elu nye onye nwere uche, iwezuga ha site na-ịgbada nʼala mmụọ dị nʼokpuru. (Sheol )
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol )
25 Onyenwe anyị na-adọtu ma na-adọrisi ụlọ nke onye mpako, ma oke ala nke nwanyị di ya nwụrụ ka ọ na-elekọta.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Echiche ọjọọ niile nke ndị na-emebi iwu ka Onyenwe anyị kpọrọ asị ma okwu ebere niile dị ọcha nʼanya ya.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Onye anya ukwu na-ewetara ezinaụlọ ya nsogbu. Ma onye kpọrọ iri ngarị asị ga-adị ndụ.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Obi onye ezi omume na-atule ọsịsa ya ma ọnụ nke onye ajọ omume na-asọpụta ihe ọjọọ dị iche iche.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Onyenwe anyị anọghị ndị na-emebi iwu nso; ma ọ na-anụ ekpere ndị ezi omume.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Ihu ọchị na-eweta obi ụtọ. Akụkọ ọma na-enyekwa ọkpụkpụ ndụ.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Onye na-ege ntị nye ịba mba nke na-enye ndụ ga-esoro ndị amamihe nọrọ.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Onye jụrụ ịdọ aka na ntị kpọrọ onwe ya asị ma onye ọbụla naara ndụmọdụ nwere nghọta.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Ịtụ egwu Onyenwe anyị bụ amamihe na-abịa site nʼịdọ aka na ntị; onye dị umeala nʼobi ga-anata ugwu na nsọpụrụ.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.