Lúkas 1
1 Heiðraði Þeófílus. Nú þegar hafa verið skrifaðar allmargar frásögur um Krist, byggðar á heimildum postulanna og annarra sjónarvotta.
О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
3 En ég taldi rétt að rannsaka þessar heimildir á ný frá upphafi til enda, og nú sendi ég þér árangur þeirra nákvæmu athugana sem ég hef gert.
видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 Þetta geri ég til að fullvissa þig um sannleiksgildi þess sem þú hefur heyrt hjá öðrum.
за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 Frásaga mín hefst á prestinum Sakaría, sem var uppi á dögum Heródesar konungs í Júdeu. Sakaría var úr flokki Abía, en það var einn af mörgum flokkum musterisþjónanna. Elísabet, kona hans, var einnig af gyðinglegri prestaætt; afkomandi Arons.
В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Þau hjón voru bæði guðrækin og leituðust við að halda boðorð Guðs óaðfinnanlega.
Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 Þau voru barnlaus – Elísabet gat ekki átt börn – og auk þess orðin roskin.
И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Dag nokkurn þegar Sakaría var að sinna störfum sínum í musterinu – flokkur hans var einmitt á vakt þá vikuna – féll það í hlut hans að fara inn í musterið og brenna reykelsi frammi fyrir Drottni.
И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 Eins og ávallt er reykelsisfórnin fór fram, stóð fjöldi fólks fyrir utan musterið á bæn.
И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 Allt í einu sá Sakaría engil standa hægra megin við reykelsisaltarið. Honum varð hverft við og hann varð mjög hræddur.
И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Engillinn sagði: „Sakaría, vertu óhræddur! Ég kem til að segja þér að Guð hefur heyrt bæn þína. Konan þín, hún Elísabet, mun fæða þér son! Þú skalt láta hann heita Jóhannes.
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 Fæðing hans mun verða ykkur báðum mikið gleðiefni og margir munu samgleðjast ykkur,
Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 því hann á eftir að verða einn af hetjum Guðs. Hann má aldrei snerta vín né sterka drykki, en þess í stað mun hann fyllast heilögum anda, meira að segja áður en hann fæðist!
Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
16 Hann mun snúa mörgum Gyðingum til Drottins, Guðs þeirra.
И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Hann verður mikilmenni og máttugur eins og Elía, hinn forni spámaður. Hann mun koma á undan Kristi, búa fólkið undir komu hans og kenna því að elska Drottin eins og forfeður þess gerðu, og lifa sem trúað fólk.“
Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 Þá sagði Sakaría við engilinn: „Já, en þetta er útilokað! Ég er orðinn gamall og konan mín líka.“
А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Engillinn svaraði: „Ég er Gabríel! Ég stend frammi fyrir hásæti Guðs, sem sendi mig til að flytja þér þessar góðu fréttir
Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 En fyrst þú trúðir mér ekki, munt þú verða mállaus þangað til barnið er fætt. Ég ábyrgist að orð mín munu rætast á sínum tíma.“
И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 Fólkið beið eftir Sakaría og undraðist hve honum dvaldist í musterinu.
И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 Þegar hann kom út, gat hann ekkert sagt, og fólkið skildi af látbragði hans að hann hlyti að hafa séð sýn inni í musterinu.
А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 Eftir þetta dvaldist hann í musterinu sinn tíma og fór síðan heim.
И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 Stuttu síðar varð Elísabet kona hans þunguð en hún leyndi því fyrstu fimm mánuðina.
А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 „En hvað Drottinn er góður að leysa mig undan þeirri skömm að geta ekki átt barn!“hrópaði hún.
Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
26 Mánuði síðar sendi Guð engilinn Gabríel til meyjar sem María hét og bjó í þorpinu Nasaret í Galíleu. Hún var trúlofuð manni að nafni Jósef og var hann af ætt Davíðs konungs.
А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 Gabríel birtist henni og sagði: „Sæl, þú hin útvalda! Drottinn er með þér!“
И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 María varð undrandi og reyndi að skilja hvað engillinn ætti við.
А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 „Vertu ekki hrædd, María, “sagði engillinn, „Guð ætlar að blessa þig ríkulega.
И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 Innan skamms munt þú verða barnshafandi og eignast dreng, sem þú skalt nefna Jesú.
И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Hann mun verða mikill og kallast sonur Guðs. Drottinn Guð mun gefa honum hásæti Davíðs konungs, ættföður hans,
Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. (aiōn g165)
34 „Hvernig má það vera?“spurði María, „ég hef ekki karlmanns kennt.“
А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 Engillinn svaraði: „Heilagur andi mun koma yfir þig og kraftur Guðs mun umlykja þig, barnið þitt verður því heilagt sonur Guðs.
И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36 Nú eru sex mánuðir síðan Elísabet frænka þín óbyrjan, eins og fólk kallaði hana – varð þunguð í elli sinni!
И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Guði er ekkert um megn.“
Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 Og María sagði: „Ég vil hlýða og þjóna Drottni. Verði allt eins og þú sagðir.“Þá hvarf engillinn.
И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39 Nokkrum dögum síðar fór María til fjallaþorpsins í Júdeu þar sem Sakaría bjó og heimsótti Elísabetu.
През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41 Þegar María heilsaði, tók barn Elísabetar viðbragð í kviði hennar og hún fylltist heilögum anda.
И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
42 Hún hrópaði upp í gleði sinni og sagði við Maríu: „Guð hefur blessað þig umfram allar aðrar konur, og barni þínu er ætluð hin æðsta blessun hans.
и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 Hvílíkur heiður fyrir mig að móðir Drottins míns skuli heimsækja mig.
И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Um leið og þú komst inn og heilsaðir mér tók barnið mitt viðbragð af gleði!
Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 Þú trúðir að Guð mundi standa við orð sín og þess vegna hefur hann ríkulega blessað þig.“
И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
46 Og María sagði: „Ó, ég lofa Drottin!
И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 Ég gleðst í Guði, frelsara mínum.
и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 Hann mundi eftir lítilmótlegri ambátt sinni og héðan í frá munu allar kynslóðir tala um hvernig Guð blessaði mig.
Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 Hann, hinn voldugi og heilagi, hefur gert mikla hluti fyrir mig.
Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 Miskunn hans við þá sem trúa á hann, varir frá kynslóð til kynslóðar.
И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 Hann hefur unnið stórvirki með mætti sínum og tvístrað hinum stoltu og drambsömu.
Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Hann hefur steypt höfðingjum úr hásætum og upphafið auðmjúka.
Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 Hann hefur mettað hungraða gæðum og látið ríka fara tómhenta frá sér.
Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Hann hefur hjálpað þjóni sínum, Ísrael, og ekki gleymt loforðum sínum.
Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
55 Hann lofaði feðrum okkar – Abraham og afkomendum hans – að sýna þeim miskunn að eilífu.“ (aiōn g165)
(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. (aiōn g165)
56 Eftir þetta dvaldist María hjá Elísabetu í þrjá mánuði, en að því búnu hélt hún heim.
А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57 Þegar meðgöngutíma Elísabetar lauk, fæddi hún son.
А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58 Vinir og ættingjar fréttu fljótt hve góður Drottinn hafði verið Elísabetu og samglöddust henni.
И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59 Þegar barnið var átta daga gamalt komu þeir til að vera viðstaddir umskurnina. Allir gerðu ráð fyrir að drengurinn yrði látinn heita Sakaría eftir föður sínum,
И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60 en Elísabet sagði: „Nei, hann á að heita Jóhannes.“
Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61 „Hvers vegna?“spurði fólkið undrandi, „það er enginn með því nafni í allri fjölskyldunni!“
И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 Faðir barnsins var síðan spurður með bendingum hvað barnið ætti að heita.
И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63 Hann bað um spjald og skrifaði á það, öllum til mikillar furðu: „Nafn hans er Jóhannes.“
А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64 Á sama andartaki fékk hann málið og lofaði Guð.
И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
65 Nágrannarnir urðu undrandi og fréttin um þetta barst um alla fjallabyggð Júdeu.
И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 Þeir sem heyrðu þetta, veltu því vandlega fyrir sér og sögðu: „Hvað skyldi verða úr þessu barni? Hönd Drottins er greinilega með því á sérstakan hátt.“
И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67 Sakaría, faðir drengsins, fylltist heilögum anda og spáði:
Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
68 „Lofaður sé Drottinn, Guð Ísraels, því hann hefur vitjað þjóðar sinnar til að bjarga henni.
Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
69 Hann gefur okkur máttugan frelsara af ætt Davíðs konungs, þjóns síns,
И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
(Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци). (aiōn g165)
71 til að frelsa okkur undan óvinum okkar og öllum þeim sem hata okkur.
Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 Hann sýndi forfeðrum okkar miskunn og minntist síns heilaga loforðs, sem hann gaf Abraham, að frelsa okkur frá óvinum okkar,
за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
75 helga okkur og gera okkur hæf til að dvelja hjá sér að eilífu.
в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 Þú, sonur minn, verður kallaður spámaður almáttugs Guðs, því þú munt ryðja Kristi veg.
Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 Þú munt veita fólkinu þekkingu á hjálpræðinu og fyrirgefningu syndanna.
За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
78 Þessu mun kærleikur Guðs og miskunn koma til leiðar, hann sendir okkur ljós sitt.
поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
79 Það mun lýsa þeim er sitja í myrkri og skugga dauðans, og leiða okkur á friðarveg.“
за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
80 Og drengurinn óx og Guð styrkti hann. Þegar hann hafði aldur til, fór hann út í óbyggðina og dvaldist þar þangað til hann hóf starf sitt meðal þjóðarinnar.
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
