Zsoltárok 80
1 Az éneklőmesternek a sosannim-éduthra; Aszáf zsoltára. Oh Izráelnek pásztora, hallgass meg, a ki vezérled Józsefet, mint juhnyájat; a ki Kérubokon ülsz, jelenj meg fényeddel!
За първия певец, по като кринове е заявлението. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Efraim, Benjámin és Manasse előtt támaszd fel a te hatalmadat, és jőjj el, hogy szabadíts meg minket!
Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Oh Isten, állíts helyre minket, és világoltasd a te orczádat, hogy megszabaduljunk.
Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
4 Seregeknek Ura, Istene: meddig haragszol a te népednek könyörgésére?
Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Könyhullatásnak kenyerével éteted őket, s könyhullatások árjával itatod meg őket.
Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Perpatvarrá tevél minket szomszédaink között, és a mi ellenségeink csúfkodnak rajtunk.
Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Seregek Istene, állíts helyre minket; világoltasd a te orczádat, hogy megszabaduljunk!
Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Égyiptomból szőlőt hozál ki, kiűzéd a pogányokat és azt elültetéd.
Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
9 Helyet egyengettél előtte, és gyökeret eresztett, és ellepé a földet.
Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Hegyeket fogott el az árnyéka, és a vesszei olyanok lettek, mint az Isten czédrusfái.
Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,
11 Sarjait a tengerig ereszté, és hajtásait a folyamig.
Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.
12 Miért rontottad el annak gyepűit, hogy szaggathassa minden járókelő?
Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Pusztítja azt a vaddisznó, és legeli a mezei vad.
Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Oh Seregek Istene! kérlek, térj vissza, tekints alá az egekből és lásd és tekintsd meg e szőlőtőt!
Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 És a csemetét, a mit jobbod ültetett, a sarjat, melyet felneveltél!
И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла
16 Elégett a tűzben, levágatott; arczod haragjától elvesznek.
Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.
17 Legyen a te kezed a te jobbodnak férfián, és az embernek fián, a kit megerősítettél magadnak,
Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Hogy el ne térjünk tőled. Eleveníts meg minket és imádjuk a te nevedet.
Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 Seregek Ura, Istene! állíts helyre minket; világoltasd a te orczádat, hogy megszabaduljunk!
Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
