Zsoltárok 56

1 Az éneklőmesternek a Jónathelem rehokimra; Dávidnak miktámja; mikor megragadták őt a filiszteusok Gáthban. Könyörülj rajtam Istenem, mert halandó tátog ellenem és mindennap hadakozván, nyomorgat engem!

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Ellenségeim minden napon tátognak reám: bizony sokan hadakoznak ellenem, oh magasságos Isten!

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Mikor félnem kellene is, én bízom te benned.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 Isten által dicsekedem az ő igéjével; az Istenben bizom, nem félek; ember mit árthatna nékem?

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 Minden nap elforgatják beszédeimet; minden gondolatjok ellenem van, ártalomra.

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Egybegyűlnek, elrejtőznek, sarkaimat lesik, mert kivánják az én lelkemet.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 Gonoszsággal menekedhetnének? Haraggal rontsd meg, oh Isten, a népeket!

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Bujdosásomnak számát jól tudod: szedd tömlődbe könnyeimet! Avagy nem tudod-é azoknak számát?

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Meghátrálnak majd ellenségeim, mikor kiáltok; így tudom meg, hogy velem van az Isten.

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Dicsérem Istent, az ő ígéretéért, dicsérem az Urat az ő igéretéért.

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 Istenben bízom, nem félek; ember mit árthatna nékem?

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Tartozom, oh Isten, az én néked tett fogadásaimmal; megadom néked a hálaáldozatokat;

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Mert megszabadítottad lelkemet a haláltól, bizony az én lábaimat az eleséstől; hogy járjak Isten előtt az életnek világosságában.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?