Zsoltárok 144
1 Dávidé. Áldott az Úr, az én kőváram, a ki hadakozásra tanítja kezemet, s viadalra az én ujjaimat.
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 Jóltevőm és megoltalmazóm, mentőváram és szabadítóm nékem; paizsom, és az, a kiben én bízom: ő veti alám népemet.
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Uram! Micsoda az ember, hogy tudsz felőle, és az embernek fia, hogy gondod van reá?
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Olyan az ember, mint a lehellet; napjai, mint az átfutó árnyék.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Uram, hajlítsd meg egeidet és szállja alá; illesd meg a hegyeket, hogy füstölögjenek!
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Lövelj villámot és hányd szerte őket; bocsásd ki nyilaidat és vedd el eszöket.
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Nyújtsd le kezeidet a magasból; ragadj ki és ments meg engem a nagy vizekből, az idegen-fiak kezéből;
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 A kiknek szájok hazugságot beszél, s jobb kezök a hamisság jobb keze.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Isten! Új éneket éneklek néked; tízhúrú hangszerrel zengedezlek téged;
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 Ki segítséget ád a királyoknak, s megmenti Dávidot, az ő szolgáját a gonosz szablyától.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Ragadj ki és ments meg engem az idegen-fiak kezéből, a kiknek szájok hazugságot beszél, s jobbkezök a hamisság jobbkeze.
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Hogy fiaink olyanok legyenek, mint a plánták, nagyokká nőve ifjú korukban; leányaink, mint a templom mintájára kifaragott oszlopok.
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Legyenek telve tárházaink, eledelt eledelre szolgáltassanak; juhaink százszorosodjanak, ezerszeresedjenek a mi legelőinken.
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 Ökreink megrakodva legyenek; sem betörés, sem kirohanás, sem kiáltozás ne legyen a mi utczáinkon.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Boldog nép az, a melynek így van dolga; boldog nép az, a melynek az Úr az ő Istene.
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
