Zsoltárok 129

1 Grádicsok éneke. Sokat szorongattak engem ifjúságom óta! mondja most Izráel.

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 Sokat szorongattak engem ifjúságom óta, még sem bírtak velem.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Szántók szántottak hátamon, hosszúra nyujtották barázdáikat.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Igaz az Úr! Elszaggatja a gonoszok kötelét.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Megszégyenülnek és hátraszorulnak mindazok, a kik gyűlölik a Siont.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 Olyanok lesznek, mint a háztetőn a fű, a mely kiszárad, mielőtt letépnék.

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 A melyet sem arató nem szed markába, sem kévekötő az ölébe.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 Az átutazók se mondják: Az Úr áldása rátok! Áldunk benneteket az Úrnak nevében!

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!