Jób 41
1 Kihúzhatod-é a leviáthánt horoggal, leszoríthatod-é a nyelvét kötéllel?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Húzhatsz-é gúzst az orrába, az állát szigonynyal átfurhatod-é?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Vajjon járul-é elődbe sok könyörgéssel, avagy szól-é hozzád sima beszédekkel?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Vajjon frigyet köt-é veled, hogy fogadd őt örökös szolgádul?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Játszhatol-é vele, miként egy madárral; gyermekeid kedvéért megkötözheted-é?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Alkudozhatnak-é felette a társak, vagy a kalmárok közt feloszthatják-é azt?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Tele rakhatod-é nyársakkal a bőrét, avagy szigonynyal a fejét?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Vesd rá a kezedet, de megemlékezzél, hogy a harczot nem ismételed.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Ímé, az ő reménykedése csalárd; puszta látása is halálra ijeszt!
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Nincs oly merész, a ki őt felverje. Ki hát az, a ki velem szállna szembe?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Ki adott nékem elébb, hogy azt visszafizessem? A mi az ég alatt van, mind enyém!
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Nem hallgathatom el testének részeit, erejének mivoltát, alkotásának szépségét.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Ki takarhatja fel ruhája felszínét; két sor foga közé kicsoda hatol be?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Ki nyitotta fel orczájának ajtait? Fogainak sorai körül rémület lakik!
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Büszkesége a csatornás pajzsok, összetartva mintegy szorító pecséttel.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Egyik szorosan a másikhoz lapul, hogy közéje levegő se megy.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Egyik a másikhoz tapad, egymást tartják, egymástól elszakadhatatlanok.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Tüsszentése fényt sugároz ki, és szemei, mint a hajnal szempillái.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 A szájából szövétnekek jőnek ki, és tüzes szikrák omlanak ki.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Orrlyukaiból gőz lövel elő, mint a forró fazékból és üstből.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Lehellete meggyujtja a holt szenet, és a szájából láng lövel elő.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Nyakszirtjén az erő tanyáz, előtte félelem ugrándozik.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Testének részei egymáshoz tapadtak; kemény önmagában és nem izeg-mozog.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Szíve kemény, mint a kő, oly kemény, mint az alsó malomkő.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Hogyha felkél, hősök is remegnek; ijedtökben veszteg állnak.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Ha éri is a fegyver, nem áll meg benne, legyen bár dárda, kopja vagy kelevéz.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Annyiba veszi a vasat, mint a pozdorját, az aczélt, mint a korhadt fát.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 A nyíl vesszője el nem űzi őt, a parittyakövek pozdorjává változnak rajta.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Pozdorjának tartja a buzogányütést is, és kineveti a bárd suhogását.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Alatta éles cserepek vannak; mint szeges borona hentereg az iszap felett.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Felkavarja a mély vizet, mint a fazekat, a tengert olyanná teszi, mint a festékedény.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Maga után világos ösvényt hagy, azt hinné valaki, a tenger megőszült.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Nincs e földön hozzá hasonló, a mely úgy teremtetett, hogy ne rettegjen.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Lenéz minden nagy állatot, ő a király minden ragadozó felett.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
