Prédikátor 7
1 Jobb a jó hír a drága kenetnél; és a halálnak napja jobb az ő születésének napjánál.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Jobb a siralmas házhoz menni, hogynem a lakodalomnak házához menni; mivelhogy minden embernek ez a vége, és az élő ember megemlékezik arról.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Jobb a szomorúság a nevetésnél; mert az orczának szomorúsága által jobbá lesz a szív.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 A bölcseknek elméje a siralmas házban van, a bolondoknak pedig elméje a vígasságnak házában.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Jobb a bölcsnek dorgálását hallani, hogynem valaki hallja a bolondoknak éneklését.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Mert olyan a bolondnak nevetése, mint a tövisnek ropogása a fazék alatt; ez is hiábavalóság!
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Mert a zsarolás megbolondítja a bölcs embert is, és az elmét elveszti az ajándék.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Jobb akármi dolognak vége annak kezdetinél; jobb a tűrő, hogynem a kevély.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Ne légy hirtelen a lelkedben a haragra; mert a harag a bolondok kebelében nyugszik.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Ne mondd ezt: mi az oka, hogy a régi napok jobbak voltak ezeknél? mert nem bölcseségből származik az ilyen kérdés.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Jó a bölcseség az örökséggel, és előmenetelökre van az embereknek, a kik a napot látják.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Mert a bölcseségnek árnyéka alatt, és a gazdagságnak árnyéka alatt egyformán nyugszik az ember! de a tudomány hasznosb, mivelhogy a bölcseség életet ád az ő urainak.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Tekintsd meg az Istennek cselekedetit; mert kicsoda teheti egyenessé, a mit ő görbévé tett?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 A jó szerencsének idején élj a jóval; a gonosz szerencsének idején pedig jusson eszedbe, hogy ezt is, épen úgy, mint azt, Isten szerzette, a végre, hogy az ember semmit abból eszébe ne vegyen, a mi reá következik.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Mindent láttam az én hiábavalóságomnak napjain: van oly igaz, a ki az ő igazságában elvész; és van gonosz ember, a ki az ő életének napjait meghosszabbítja az ő gonoszságában.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Ne légy felettébb igaz, és felettébb ne bölcselkedjél; miért keresnél magadnak veszedelmet?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Ne légy felettébb gonosz, és ne légy balgatag; miért halnál meg időd előtt?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Jobb, hogy ezt megfogd, és amattól is a te kezedet meg ne vond; mert a ki az Istent féli, mind ezektől megszabadul!
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 A bölcseség megerősíti a bölcset inkább, mint tíz hatalmas, a kik a városban vannak.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Mert nincs egy igaz ember is a földön, a ki jót cselekednék és nem vétkeznék.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Ne figyelmezz minden beszédre, melyet mondanak, hogy meg ne halld szolgádat, hogy átkoz téged.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Mert sok esetben tudja a te lelked is, hogy te is gonoszt mondottál egyebeknek.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Mind ezeket megpróbáltam az én bölcseségem által. Mikor azt gondolám, hogy bölcs vagyok, én tőlem a bölcseség távol vala.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Felette igen messze van, a mi van, és felette mélységes; kicsoda tudhatja meg azt?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Fordítám én magamat és az én szívemet a bölcseségnek és az okoskodásnak tudására, kutatására és keresésére; azonképen hogy megtudjam a bolondságnak gonoszságát, és a tévelygésnek balgatagságát.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 És találtam egy dolgot, mely keservesb a halálnál; tudniillik az olyan asszonyt, a kinek a szíve olyan, mint a tőr és a háló, kezei pedig olyanok, mint a kötelek. A ki Isten előtt kedves, megszabadul attól; a bűnös pedig megfogattatik attól.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Lásd, ezt találtam, azt mondja a prédikátor; mikor gyakorta nagy szorgalmassággal keresém a megfejtést,
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 A mit az én lelkem folyton keresett, és nem találtam. Ezer közül egy embert találtam; de asszonyt mind ezekben nem találtam.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Hanem lásd, ezt találtam, hogy az Isten teremtette az embert igaznak; ők pedig kerestek sok kigondolást.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
