Prédikátor 10
1 A megholt legyek a patikáriusnak kenetit megbüdösítik, megerjesztik; azonképen hathatósabb a bölcseségnél, tisztességnél egy kicsiny balgatagság.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 A bölcs embernek szíve az ő jobbkezénél van; a bolondnak pedig szíve balkezénél.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 A bolond, mikor az úton jár is, az ő elméje hiányos, és mindennek hirdeti, hogy ő bolond.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Mikor a fejedelemnek haragja felgerjed te ellened, a te helyedet el ne hagyjad; mert a szelídség nagy bűnöket lecsendesít.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Van egy gonosz, a melyet láttam a nap alatt, mintha tévedés volna, a mely a fejedelemtől származik.
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Hogy a bolondság nagy méltóságra helyeztetett, a gazdagok pedig alacsony sorsban ülnek.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Láttam, hogy a szolgák lovakon ültek; a fejedelmek pedig gyalog mentek a földön, mint a szolgák.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 A ki vermet ás, abba beesik; és a ki a gyepűt elhányja, megmarja azt a kígyó.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 A ki a köveket helyökből kihányja, fájdalmat szenved azok miatt; a ki hasogatja a fát, veszedelemben forog a miatt.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Ha a vas megtompul, és annak élit meg nem köszörüli az ember, akkor erejét kell megfeszíteni; a bölcseség pedig minden dolognak eligazítására nagy előmenetel.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ha megharap a kígyó, a míg meg nem varázsoltatott, azután semmi haszna nincsen a varázslónak.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 A bölcs ember szájának beszédei kedvesek; a bolondnak pedig ajkai elnyelik őt.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Az ő szája beszédinek kezdete bolondság, és az ő szája beszédinek vége gonosz balgatagság.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 És a bolond szaporítja a szót, pedig nem tudja az ember, a mi következik, és a mi utána lesz, kicsoda mondja meg azt néki?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 A bolondnak munkája elfárasztja őt, mert a városba sem tud menni.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Jaj néked ország, kinek a te királyod gyermek; és a te fejedelmid reggel esznek.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Boldog vagy te ország, kinek a te királyod nemes ember, és a te fejedelmid idejében esznek a testnek erejéért és nem az italért.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 A restség miatt elhanyatlik a házfedél, és a kezek restsége miatt csepeg a ház.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Vígasságnak okáért szereznek lakodalmat, és a bor vídámítja meg az élőket: és a pénz szerzi meg mindezeket.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Még a te gondolatodban is a királyt ne átkozd, és a te ágyasházadban is gonoszt a gazdagnak ne mondj: mert az égi madár is elviszi a szót, és a szárnyas állat is bevádolná a te beszédedet.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
