Énekek Éneke 7
1 Mily szépek a te lábaid a sarukban, nemesnek leánya te; csipőid fordulatai mint ékszerek, művész kezeinek munkája.
Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
2 Köldököd mint a kerek medencze- ne legyen hiján a kész italnak; hasad buzahalmaz, bekeritve liliomokkal.
Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
3 Két emlőd mint két gida, szarvasünőnek ikrei;
Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
4 nyakad mint elefántcsont-torony, szemeid ama tavak Chesbónban, a népes város kapuja mellett; orrod mint a Libánon tornya, mely Damaszkus felé tekint.
Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
5 Fejed te rajtad mint a Karmel, s fejed hajzata olyan, mint a bíbor: király, megkötve fürtökben.
Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
6 Mily szép vagy és mily kedves vagy, szerelem, a gyönyörüségekben!
Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
7 Ez a te termeted hasonlít a pálmához és emlőid szőlőfürtökhöz;
Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 azt mondtam: hadd megyek föl a pálmára, megragadom galyait; s legyenek a te emlőid mint szőlőtőnek fürtjei és orrod illata, mint az almáké,
Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 és ínyed mint a jó bor – mely símán folyik barátomnak, megszólaltatja az alvók ajkait.
И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
10 Én barátomé vagyok s hozzám van vágyakozása.
Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
11 Jer, barátom, menjünk ki a mezőre, háljunk meg a falvakon;
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
12 korán induljunk a szőlőkbe, lássuk, vajon kivirult-e a szőlőtő, megnyílt-e a szőlővirág, kivirágoztak-e a gránátfák: ott adom neked szerelmemet.
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
13 A nadragulyák illatot adnak és ajtóink mellett mindenféle drága gyümölcsök, újak is, régiek is: számodra, barátom, tettem el.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
