Zsoltárok 74
1 Oktató dal. Ászáftól. Miért vetettél el, Isten, mindenkorra, füstöl haragod legelőd juhai ellen?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Emlékezzél meg községedről, melyet szereztél hajdanában, örökséged törzséről, melyet megváltottál; Czión hegyéről, a melyen lakoztál!
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Emeld lépteidet az örök romok felé; mindenképen rombolt az ellenség a szentélyben.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Ordítottak szorongatóid gyülekezőhelyed belsejében, tették az ő jeleiket jelekké.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Úgy tünik föl, mint a ki fölfelé viszi a fák sűrűjébe a fejszéket;
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 s most faragványait egyaránt baltákkal és csákányokkal leütik.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Tűzbe borították szentélyedet, földig szentségtelenítotték meg neved hajlékát.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Mondták szivükben: Nyomjuk el egyaránt! Elégették Istennek mind a gyülekező helyeit az országban.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Jeleinket nem láttuk, nincs többé próféta és nálunk senki sincs, a ki tudná, meddig?
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Meddig, oh Isten, gyaláz a szorongató, káromolja az ellenség nevedet mindétig?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Mért vonod vissza kezedet s jobbodat? Húzd ki öledből, semmisíts!
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Hiszen Isten a királyom hajdantól fogva, ki segítséget mível a földön.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Te szétmorzsoltad erőddel a tengert, összetörted a szörnyetegek fejeit a vize-ken;
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 te szétzúztad a leviátán fejeit, adod eledelül a pusztalakók népének;
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 te hasítottál forrást és patakot, te kiszárítottál tartós folyamokat.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Tied a nappal, tied az éjjel is, te készítottél világítót és napot;
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 te megállapítottad mind a föld határait, nyár és tél, te alkottad őket.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Emlékezzél meg erről: ellenség gyalázta az Örökkévalót és aljas nép káromolta nevedet.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Ne add a vadnak gerliczéd lelkét, szegényeid életét ne felejtsd el mindenkorra.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Tekints a szövetségre; mert megteltek az ország sötét helyei erőszak tanyáival.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Ne térjen vissza megszégyenülten az elnyomott, szegény és szűkölködő dicsérjék nevedet!
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Kelj föl, Ieten, vidd ügyedet, emlékezzél gyalázásodról az aljas részéről egész nap.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Ne felejtsd el szorongatóid hangját, támadóid zajongását, mely folyton felszáll!
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
