Zsoltárok 49
1 A karmesternek. Kórach fiaitól. Zsoltár. Halljátok ezt, mind a népek, figyeljetek, mind a világ lakói,
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 ember fiai is, férfi fiai is, egyaránt gazdag és szűkölködő!
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Szájam bölcseséget beszél és szívem gondolata értelem.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Példázatnak hajtom oda fülemet, hárfa mellett nyitom meg rejtvényemet.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Miért féljek bajnak napjaiban, mikor bűn környez sarkaimon
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 A kik vagy onukban bíznak s nagy gazdagságukkal dicsekszenek –
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 testvérét megváltani nem váltja meg senki, nem adhatja Istennek a váltságdíjat.
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Hisz drága volna saját lelkük megváltása – abban is hagyja örökre –
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 hogy tovább élne, mindétig, nem látná a vermet.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Bizony, látja! Bölcsek meghalnak, balga és oktalan egyaránt elvesznek és másokra hagyják vagyonukat.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Belső gondolatuk: házaik örökre megmaradnak, lakásaik nemzedékre meg nemzedékre; nevükkel nevezték meg a. földeket.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 De az ember az ő dicsőségében nem marad meg, hasonlít a barmokhoz, melyek elpusztulnak.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Ez az útjuk az ő balgaságuk; utánuk is lesznek, kik beszédjüket kedvelik. Széla.
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Mint juhokat, az alvilágba tették, a halál legelteti őket; majd uralkodnak rajtuk reggelre az egyenesek, és alakjukat elenyészteti az alvilág, hogy hajlékuk se legyen. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Ámde Isten megváltja lelkemet az alvilág hatalmától, mert magához vesz engem. Széla. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Ne félj, midőn meggazdagszik valaki, midőn sokasodik háza dicsősége;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 mert holtában nem visz el semmit, nem száll le ő utána dicsősége.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Bár életében önnönmagát áldja, és magasztalnak téged, midőn jót teszel magaddal:
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 odajutsz őseid nemzedéhéhez, kik örökre nem látnak világosságot.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Ember az ő dicsőségében, de értelem hiján, hasonlít a barmokhoz, melyek elpusztulnak.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
