< Zsoltárok 123 >
1 Zarándoklás éneke. Hozzád emeltem szemeimet, te ki az égben trónolsz!
Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Íme, mint szolgák szemei uruknak kezére, mint szolgáló szemei úrnője kezére: úgy fordulnak szemeink az Örökkévalóhoz Istenünkhöz, mígnem kegyelmez nekünk.
Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Kegyelmezz nekünk, Örökkévaló, kegyelmezz nekünk, mert bőven jóllaktunk a csúfolással;
Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 bőven is jóllakott lelkünk, gúnyjával a gondtalanoknak, csúfolásával a gőgös elnyomóknak.
Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.