Példabeszédek 5
1 Fiam, bölcsességemre figyelj, értelmemre hajtsad füledet,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 hogy megőrizd a meggondolást s a tudást óvják meg az ajkaid.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Mert színméztől csepegnek az idegen nőnek ajkai és ínye simább az olajnál;
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 de a vége keserű, mint az üröm, éles, mint a kétélű kard.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 az élet ösvényeit nehogy mérlegelje, tétováztak nyomdokai, a nélkül hogy tudná.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Most pedig, fiúk, hallgassatok reám, s ne térjetek el szájam mondásaitól!
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Távol tartsd tőle útadat, s ne közeledjél háza bejáratához.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Nehogy másoknak adjad díszedet és esztendőidet a kegyetlennek;
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 nehogy idegenek lakjanak jól erőddel és fáradalmaiddal idegen ember házában.
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Sóhajtasz majd végeden, midőn elfogy tested és húsod,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 és azt mondod: mint gyűlöltem az oktatást s a feddést megvetette szívem,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 és nem hallgattam oktatóim szavára s tanítóim felé nem hajtottam fülemet!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Kevés híján benn voltam minden bajban, gyülekezet és község közepette!
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Igyál vizet saját vermedből és folyóvizet saját kutadból.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Az utczára omoljanak forrásaid, a piaczokra vízpatakok?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Legyenek egyedül a tieid s nem idegenekéi veled együtt.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Legyen a te kútfőd áldott s örülj ifjúkorod feleségével.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Szerelmetes őzike, kedves zerge: emlői ittasítsanak minden időben, szerelmében mámorosodjál mindig;
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 hisz miért mámorosodnál, fiam, idegen nővel s ölelnéd más asszonynak keblét?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Mert az Örökkévaló szemei előtt vannak a férfi útjai s mind a nyomdokait mérlegeli.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Bűnei megfogják a gonoszt és vétke kötelékeivel fogva tartatik.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Ő meg fog halni oktatás híján s oktalanságának nagyságában eltévelyeg.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
