Példabeszédek 20
1 Csúfoló a bor, zajongó a részegítő ital; és bárki megmámorodik benne, nem lesz bölcs.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Mint fiatal oroszlán ordítása, olyan a király ijesztése, a ki magára haragítja, lelke ellen vét.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Dicsősége a férfiúnak elállni a pörtől, de minden oktalan kitör.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Ősztől kezdve nem szánt a rest, majd kér aratáskor, de nincs.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Mélységes víz a tanács az ember szívében, de az értelem embere merít belőle.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 A legtöbb ember – kiki hirdeti szeretetét, de hűséges embert ki talál?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Gáncstalanságában jár az igaz, boldogok a fiai ő utána.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 A király, ki az ítélet trónján ül, szemeivel szór szét minden rosszat.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Ki mondhatja: megtisztítottam szívemet, tiszta lettem vétkemtől;
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Kétféle súlykő, kétféle mérő; az Örökkévaló utálata mindakettő.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Cselekedeteiben megismerszik a fiú is, vajon tiszta s vajon egyenes-e a míve.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Halló fül és látó szem, az Örökkévaló teremtette mind a kettőt.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Ne szeresd az alvást, nehogy elszegényedjél, nyisd ki szemeidet, lakjál jól kenyérrel.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Rossz, rossz! mondja a vevő, s midőn elmegy, akkor dicsekszik.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Van arany és korál bőven, de drága ékszer a tudás ajkai.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Vedd el ruháját, mert másért kezeskedett, és idegen nő miatt zálogold őt meg.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Kellemes az embernek a hazugság kenyere, de azután kaviccsal telik meg a szája.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Gondolatok tanács által szilárdulnak meg, és útmutatásokkal viselj háborút.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Feltárja a titkot, ki mint rágalmazó jár, és csacskaajkúval ne állj össze.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 A ki átkozza atyját és anyját, annak mécsese kialszik sötétség homályában.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Kezdetben hamarkodva szerzett birtok – annak vége nem lesz áldott.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Ne mondd: Hadd fizetek rosszal; remélj az Örökkévalóhoz, s majd megsegít téged.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Utálata az Örökkévalónak kétféle súlykő, és csalárd mérleg nem jó.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Az Örökkévalótól valók a férfi léptei, s az ember – miképp értheti az utját?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Tőr az embernek hirtelen kiejteni: szentség! és azután fontolgatni a fogadalmakat.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 A gonoszokat szétszórja a bölcs király, és rájuk fordította a kereket.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Mécsese az Örökkévalónak az ember lelke, átkutatja mind a testnek kamaráit.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Szeretet és hűség megóvják a királyt, és szeretettel támasztja trónját.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Az ifjak ékessége erejök, s az öregek dísze az ősz haj.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Ütésnek kelevénye kenőcs a rosszra s a verések a test kamaráiba hatolnak.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
