Példabeszédek 19
1 Jobb a szegény, a ki gáncstalanságában jár, mint az álnok ajkú, a ki balga.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Hogy lélek tudás nélkül van, az sem jó, és a ki lábaival hamarkodik, vétkezik.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Az ember oktalansága elferdíti útját, és az Örökkévaló ellen háborog szíve.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 A vagyon hozzászerez sok barátot, de a szegénynek a társa is elválik.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Hazug tanú nem marad büntetlenül, és a ki hazugságokat terjeszt, nem menekül meg.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Sokan hízelegnek a bőkezűnek, és mindenki barátja az adakozó embernek.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 A szegénynek minden testvérei gyűlölik őt, mennyivel inkább távoznak tőle társai. Ki szóbeszédet hajhász, az övé az.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 A ki szívet szerez, szereti lelkét, a ki megőrzi az értelmet, jót fog találni.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Hazug tanú nem marad büntetlenül, s a ki hazugságokat terjeszt, elvész.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Nem illik a balgához a gyönyörködés, hát még a szolgához uralkodni urakon!
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Az embernek esze hosszantűrővé teszi, és díszessége: elnézni a büntettet.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Mint a fiatal oroszlán ordítása, olyan a király haragja, s mint harmat a fűre az ő kegye.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Veszedelmére van atyjának a balga fiú, és csepegő eresz az asszony czivódása.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Ház és vagyon ősök öröke, de az Örökkévalótól van az eszes asszony.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Restség mély álomba ejt, és a renyhének lelke éhezik.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 A ki megőrzi a parancsolatot, megőrzi lelkét, a ki megveti utjait, meg fog halni.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Az Örökkévalónak ad kölcsön, ki könyörül a szegényen, és tettét megfizeti néki.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Fenyítsd fiadat, mert van remény, de megölésére ne vidd lelkedet.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 A nagy indulatú viseli a bírságot, mert ha megmentenéd, még növelnéd.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Halljad a tanácsot és fogadd el az oktatást, azért hogy bölcs légy a végeden.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Sok a gondolat a férfi szívében, de az Örökkévaló tanácsa – az áll fönn.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Az ember kívánsága az ő szeretete, és jobb a szegény a hazugság emberénél.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Az Istenfélelem életre visz, s jóllakottan hál meg, nem ér hozzá baj.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Bedugta kezét a rest a tálba, még a szájához sem viszi vissza.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 A csúfolót ütöd és az együgyű lesz okossá; s ha feddik az értelmest, megérti a tudást.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Atyját pusztítja, anyját megfutamítja szégyenletes és gyalázatos fi.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Hallgatva oktatásra, szűnj meg, fiam, eltévelyegni a tudás szavaitól!
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Alávaló tanú megcsúfolja a jogot, és a gonoszok szája elnyeli a jogtalanságot.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Készen vannak a csúfolóknak a büntetések és ütlegek a balgák hátának.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
