Jeremiás sir 5
1 Emlékezzél meg, mi lett velünk, tekintsd és nézd gyalázatunkat!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Birtokunk átszállt idegenekre, házaink külföldiekre.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Árvák lettünk, apátlanok, anyáink mintegy özvegyek.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Vizünket pénzért ittuk, fát díjon szerzünk.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Nyakunkon üldöztek minket, elfáradtunk, nem adatott pihennünk.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Egyiptomnak adtunk kezet, Assúrnak, hogy jóllakjunk kenyérrel.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Atyáink vétkeztek és nincsenek, mi pedig bűneiket hordoztuk.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Szolgák uralkodnak rajtunk, nincs ki kezökből kiszabadítana.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Lelkünk árán szerezzük kenyerünket a pusztának kardja miatt.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Bőrünk megfeketélett mint a kemencze az éhség forrósága miatt.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Asszonyokat bántalmaztak Cziónban, hajadonokat Jehúda városaiban.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Vezérek akasztattak fel kezük által, vének arcza nem tiszteltetett.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Ifjak malmot hordtak és fiuk a fában botlottak meg.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Vének eltüntek a kapuból, ifjak az ő daluktól.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Eltünt szivünk vigalma, gyászra fordult körtánczunk.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Leesett fejünk koronája, oh jaj nekünk, hogy vétkeztünk.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Ezért lett sínylővé a szivünk, ezek miatt sötétültek el szemeink:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Czión hegyéért, hogy elpusztult, rókák kószálnak rajta.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Te, Örökkévaló, székelsz örökre, trónod nemzedékre meg nemzedékre.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Miért felejtesz el bennünket mindig, elhagysz minket hosszú időkre?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Téríts bennünket magadhoz, hogy megtérjünk, újítsd meg napjainkat mint hajdanta.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Avagy végkép elvetettél minket, olyannyira haragudtál ránk!
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
