Jób 7
1 Nemde szolgálati ideje van a halandónak a földön, és mint a béres napjai olyanok a napjai!
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Mint rabszolga, ki liheg árnyék után, s mint a zsoldos, ki reményli munkabérét:
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 úgy kaptam én örökbe bajnak hónapjait és szenvedésnek éjszakáit rendelték nekem.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Ha lefeküdtem, azt mondom: mikor kelek fel, és nyúlik az este és jóllakom a hánykódással szürkületig.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Magára öltött húsom férget és porgöröngyöt, bőröm felfakadt s megevesedett.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Napjaim gyorsabbak a vetélőnél, s remény nélkül enyésztek el.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Gondolj rá, hogy lehelet az életem, jót nem fog többé látni a szemem;
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 nem pillant meg engem nézőm szeme, szemeid rajtam vannak, de nem vagyok.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 nem tér vissza többé házába és nem ismer rá többé az ő helye.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Én sem tartóztatom számat, hadd beszélek lelkem szorultában, hadd panaszkodjam lelkem keservében!
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Tenger vagyok-e avagy szörnyeteg, hogy őrséget vetsz reám?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Ha azt mondom: majd megvigasztal ágyam, panaszomat viselnem segít fekvőhelyem:
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 akkor rémítgetsz engem álmokkal és látomások által ijesztesz engem.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Választotta lelkem a megfulladást, a, halált inkább csontjaimnál.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Megvetettem: nem örökké élek; hagyj föl velem, mert lehelet a napjaim!
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Mi a halandó, hogy nagyra tartod, s hogy reá fordítod szívedet,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 és reá gondolsz reggelenként, perczenként megvizsgálod őt?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Meddig nem tekintesz el tőlem, nem eresztesz el, míg nyálam lenyelhetem?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Vétettem: mit cselekszem neked, emberőrző? Miért tettél engem támadásul magadnak, hogy önmagamnak terhére lettem?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 S mit nem bocsátod meg; bűnömet s nem veszed el vétkemet? Mert most porban feküdném, keresnél engem és nem volnék.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
