Jób 39
1 Ismered-e a kőszáli zergék ellésének idejét, a szarvasünőnek vajúdását megvigyázod-e;
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 számlálod-e a hónapokat, melyeket kitöltenek, s ismered-e ellésük idejét?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Legörnyednek, kölykeiket világra hozzák, fájdalmaikat elbocsátják.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Fiaik erőre kapnak, felnövekednek a szabadban, kimennek és nem térnek vissza.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Ki bocsátotta szabadon a vadszamarat, s az erdei szamár köteleit ki oldotta meg?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Amelynek a sivatagot tettem házává, és lakásává a sós földet;
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 nevet a városnak zaján, a hajtónak lármázását nem hallja;
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 a mit a hegyeken kifürkészett, az legelője, s minden zöld után kutat.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Akarna-e a reém téged szolgálni, avagy meghál-e jászolodnál?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Odakötöd-e a reémet istrángjával a barázdához, vagy boronálja-e a völgyeket to utánad?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Bízhatsz-e benne, mert nagy az ereje, s ráhagyhatod-e szerzeményedet?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Hiszel-e benne, hogy behordja vetésedet s begyűjti szérűdre?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 A strucznak szárnya vígan csattog, vajon tolla jámbor-e, meg tollazata?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Mert a földnek hagyja tojásait és a poron melegíti,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 s felejti, hogy a láb eltiporja s a mező vadja széttapossa;
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 keménykedik fiókáival, mintha nem volnának övéi, hogy hiába a fáradalma, az nem a rettegése;
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 mert Isten elfeledtette vele a bölcsséget, s nem adott neki részt az értelemben.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 A midőn a magasba szökell, neveti a lovat és lovasát.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Adsz-e a lónak erőt, öltesz-e nyakára sörényt?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ugráltatod-e mint a sáskát?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Fenséges tüsszögése – rettenet.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Kémlelnek a síkon, akkor örvend erejében, kivonul a fegyver elébe; nevet a félelemnek, s nem retten meg s nem hátrál meg kard elől.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Fölötte zörög a tegez, villogó dárda és lándzsa;
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 tombolva és háborogva habzsolja a földet, s nem marad helyén, a mikor hallik a harsona.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 A mint hallik a harsona, azt mondja: Haj; messziről szimatolja a csatát, a vezérek dörgedelmét és a riadást.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 A te értelmedből repül-e fel a karvaly s terjeszti szárnyait a délnek;
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 avagy parancsodra emelkedik-e a sas, midőn magasba rakja fészkét?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Sziklán lakik és honol, sziklának fokán és hegyi várban;
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 onnan kémlel eledelre, messzire tekintenek ki szemei:
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 fiókái pedig vért hörpölnek, s a hol holttetemek vannak, ott van ő.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
