Jób 31

1 Szövetséget kötöttem szemeimmel, hogyan vetnék hát ügyet hajadonra?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Hisz mely osztályrész jut Istentől felülről s mely örökség a Mindenhatótól a magasból?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Nemde balsors a jogtalannak s viszontagság a gonosztevőknek.

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Nemde ő látja útaimat s mind a lépéseimet megszámlálja!

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ha hamissággal jártam és csalárdságra sietett a lábam –

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 mérjen meg engem igaz serpenyőn s tudja meg Isten gáncstalanságomat –

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 ha léptem elhajolt az útról és szemeim után járt a szívem, kezeimhez hiba tapadt:

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 hadd vessek és más egyék, és sarjaim tépessenek ki gyökerestül!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Ha szívem elcsábíttatta magát asszony miatt, felebarátom ajtaján leskelődtem:

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 másnak őröljön a feleségem és mások hajoljanak reá;

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 mert gazság az, s bírák elé való bűn az,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 mert tűz az, mely az enyészetig emészt, s minden termésemet gyökerestül tépi ki!

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ha megvetettem szolgám és szolgálóm jogát, mikor pöröltek velem –

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 hiszen mit teszek majd, midőn Isten fölkel s midőn számon kér, mit felelek neki,

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 hiszen az anyaméhben ki engem alkotott, alkotta őt és Egy formált minket a méhben –

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 ha megvontam a kívántat a szegényektől s az özvegy szemeit epesztettem,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 s én egyedül ettem falatomat s árva nem evett belőle

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 – hisz ifjúkorom óta nálam nőtt fel, mint atyánál, s mint anyám méhéből valót úgy vezettem -;

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 ha láttam bujdosót öltözet nélkül s takarója nincs a szűkölködőnek,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 ha nem áldottak engem ágyékai s bárányaim nyíretéből fel nem melegedett;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 ha fölemeltem kezemet az árvára, midőn a kapuban láttam segítségemet:

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 vállam essék ki a lapoczkájából és törjék el karom a szárából;

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 mert rettenet nekem az Istentől való balsors, s fensége miatt nem tehetném!

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ha aranyat tettem bizalmammá és a színaranyat mondtam bizodalmamnak;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 ha örültem, hogy nagy a vagyonom s hogy sokat ért el kezem;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 ha láttam a napvilágot, hogy ragyog, s a holdat, a mint dicsőn halad,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 és szívem elcsábult titokban és kezem csókra nyúlt a szájamhoz:

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 az is bíró elé való bűn, mert megtagadtam volna Istent felülről!

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Ha örültem gyűlölőm elesésén s felbuzdultam, midőn baj érte –

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 hisz nem engedtem ínyemet, hogy vétkezzen, hogy átokkal kérjem lelkét -;

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 ha nem mondták sátram emberei: bár volna, ki húsából nem lakott jól

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 az utczán nem hált meg jövevény, az út felé tártam ki ajtaimat -;

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 ha emberek módjára takargattam bűntetteimet, keblemre rejtve bűnömet,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 mert rettegtem a nagy tömegtől s megijesztett a családok gúnyja, úgy hogy csendben voltam, nem mentem ki a kapun!

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Vajha volna, ki rám hallgatna – íme jegyem, feleljen nekem a Mindenható – és a vádlevél, melyet írt a pörös felem:

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 bizony, vállamon hordanám azt, felfűzném koszorúnak magamra,

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 lépéseim számát bevallanám neki, akár egy fejedelem közeledném hozzá!

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Ha ellenem kiáltott földem s egyaránt sírtak barázdái;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 ha erejét emésztettem pénz nélkül és gazdájával kileheltettem lelkét:

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 búza helyett sarjadjon bogáncs, és árpa helyett gazfű! Vége Jób beszédeinek.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.