Jób 29
1 És továbbá előadta Jób a példázatát és mondta:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Vajha úgy volnék, mint a múltnak hónapjaiban, mint a napokban, mikor Isten megőrzött engem;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 mikor ragyogott fejem fölött a mécsese s világosságánál sötétben jártam!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Mint a hogy voltam férfikorom napjaiban, midőn Isten meghittsége volt sátorom felett;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 midőn még velem volt a Mindenható, körülöttem gyermekeim;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 midőn lépteim tejfölben fürödtek; s a szikla ontott mellettem olajpatakokat.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Midőn a kapuhoz mentem a városba, a piaczon választottam ülőhelyemet:
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 megláttak ifjak s elbújtak, aggastyánok fölkeltek, megállottak;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 vezérek visszatartották beszédjöket és kezüket tették szájukra;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 előkelőknek hangja elbújt és nyelvök inyökhöz tapadt.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Mert fül, mely hallott, boldognak mondott engem és szem, mely látott, tanúskodott mellettem.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Mert megmentettem a szegényt, ki esedezett, és az árvát, kinek nem volt segítője.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Bujdosónak áldása reám szállt és özvegynek szívét ujjongtattam.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Igazságot öltöttem fel s az felöltött engem, mint köpeny és süveg volt jogosságom.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Szeme voltam a vaknak és lába én a sántának;
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 apjuk én a szűkölködőknek, és annak, kit nem ismertem, pörét átkutattam.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Összetörtem a jogtalannak zápfogait, és fogai közül vetettem ki a ragadmányt.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Mondtam: fészkemmel együtt fogok kimúlni s mint a főnix sokasítom napjaimat;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 gyökerem nyitva van a víznek, és harmat időz gallyamon;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 dicsőségem szinte új nálam s íjam a kezemben megifjodik.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Rám hallgattak és várakoztak és csendben figyeltek tanácsomra.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Szavam után nem szóltak többet, rájuk cseppegett beszédem;
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 s mint esőre várakoztak: reám, és szájukat tátották tavaszi esőre.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Mosolyogtam rájuk, nem hitték; de arczom világosságát nem sötétítették el.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Választottam útjokat s fejtől ültem s ott időztem, mint király a csapatban mint a ki gyászolókat vigasztal.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
