नीतिवचन 14
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 २ जो सिधाई से चलता वह यहोवा का भय माननेवाला है, परन्तु जो टेढ़ी चाल चलता वह उसको तुच्छ जाननेवाला ठहरता है।
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 १७ जो झट क्रोध करे, वह मूर्खता का काम करेगा, और जो बुरी युक्तियाँ निकालता है, उससे लोग बैर रखते हैं।
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 २१ जो अपने पड़ोसी को तुच्छ जानता, वह पाप करता है, परन्तु जो दीन लोगों पर अनुग्रह करता, वह धन्य होता है।
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 २२ जो बुरी युक्ति निकालते हैं, क्या वे भ्रम में नहीं पड़ते? परन्तु भली युक्ति निकालनेवालों से करुणा और सच्चाई का व्यवहार किया जाता है।
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 २५ सच्चा साक्षी बहुतों के प्राण बचाता है, परन्तु जो झूठी बातें उड़ाया करता है उससे धोखा ही होता है।
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 २९ जो विलम्ब से क्रोध करनेवाला है वह बड़ा समझवाला है, परन्तु जो अधीर होता है, वह मूर्खता को बढ़ाता है।
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 ३१ जो कंगाल पर अंधेर करता, वह उसके कर्ता की निन्दा करता है, परन्तु जो दरिद्र पर अनुग्रह करता, वह उसकी महिमा करता है।
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 ३३ समझवाले के मन में बुद्धि वास किए रहती है, परन्तु मूर्ख मनुष्य बुद्धि के विषय में कुछ भी नहीं जानता।
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 ३५ जो कर्मचारी बुद्धि से काम करता है उस पर राजा प्रसन्न होता है, परन्तु जो लज्जा के काम करता, उस पर वह रोष करता है।
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
