תהילים 74
| משכיל לאסף למה אלהים זנחת לנצח יעשן אפך בצאן מרעיתך׃ | 1 |
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
| זכר עדתך קנית קדם גאלת שבט נחלתך הר ציון זה שכנת בו׃ | 2 |
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
| הרימה פעמיך למשאות נצח כל הרע אויב בקדש׃ | 3 |
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
| שאגו צרריך בקרב מועדך שמו אותתם אתות׃ | 4 |
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
| יודע כמביא למעלה בסבך עץ קרדמות׃ | 5 |
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
| ועת פתוחיה יחד בכשיל וכילפת יהלמון׃ | 6 |
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
| שלחו באש מקדשך לארץ חללו משכן שמך׃ | 7 |
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
| אמרו בלבם נינם יחד שרפו כל מועדי אל בארץ׃ | 8 |
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
| אותתינו לא ראינו אין עוד נביא ולא אתנו ידע עד מה׃ | 9 |
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
| עד מתי אלהים יחרף צר ינאץ אויב שמך לנצח׃ | 10 |
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
| למה תשיב ידך וימינך מקרב חוקך כלה׃ | 11 |
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
| ואלהים מלכי מקדם פעל ישועות בקרב הארץ׃ | 12 |
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
| אתה פוררת בעזך ים שברת ראשי תנינים על המים׃ | 13 |
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
| אתה רצצת ראשי לויתן תתננו מאכל לעם לציים׃ | 14 |
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
| אתה בקעת מעין ונחל אתה הובשת נהרות איתן׃ | 15 |
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
| לך יום אף לך לילה אתה הכינות מאור ושמש׃ | 16 |
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
| אתה הצבת כל גבולות ארץ קיץ וחרף אתה יצרתם׃ | 17 |
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
| זכר זאת אויב חרף יהוה ועם נבל נאצו שמך׃ | 18 |
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
| אל תתן לחית נפש תורך חית ענייך אל תשכח לנצח׃ | 19 |
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
| הבט לברית כי מלאו מחשכי ארץ נאות חמס׃ | 20 |
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
| אל ישב דך נכלם עני ואביון יהללו שמך׃ | 21 |
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
| קומה אלהים ריבה ריבך זכר חרפתך מני נבל כל היום׃ | 22 |
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
| אל תשכח קול צרריך שאון קמיך עלה תמיד׃ | 23 |
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
