תהילים 66
| למנצח שיר מזמור הריעו לאלהים כל הארץ׃ | 1 |
За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
| זמרו כבוד שמו שימו כבוד תהלתו׃ | 2 |
Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
| אמרו לאלהים מה נורא מעשיך ברב עזך יכחשו לך איביך׃ | 3 |
Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
| כל הארץ ישתחוו לך ויזמרו לך יזמרו שמך סלה׃ | 4 |
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села)
| לכו וראו מפעלות אלהים נורא עלילה על בני אדם׃ | 5 |
Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
| הפך ים ליבשה בנהר יעברו ברגל שם נשמחה בו׃ | 6 |
Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
| משל בגבורתו עולם עיניו בגוים תצפינה הסוררים אל ירימו למו סלה׃ | 7 |
Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села)
| ברכו עמים אלהינו והשמיעו קול תהלתו׃ | 8 |
Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
| השם נפשנו בחיים ולא נתן למוט רגלנו׃ | 9 |
Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
| כי בחנתנו אלהים צרפתנו כצרף כסף׃ | 10 |
Защото Ти, Боже, си ни спасил, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
| הבאתנו במצודה שמת מועקה במתנינו׃ | 11 |
Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
| הרכבת אנוש לראשנו באנו באש ובמים ותוציאנו לרויה׃ | 12 |
Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
| אבוא ביתך בעולות אשלם לך נדרי׃ | 13 |
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
| אשר פצו שפתי ודבר פי בצר לי׃ | 14 |
Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
| עלות מחים אעלה לך עם קטרת אילים אעשה בקר עם עתודים סלה׃ | 15 |
Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села)
| לכו שמעו ואספרה כל יראי אלהים אשר עשה לנפשי׃ | 16 |
Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил на душата ми.
| אליו פי קראתי ורומם תחת לשוני׃ | 17 |
Към него извиках с устата си; И Той ще бъде възвисен чрез езика ми.
| און אם ראיתי בלבי לא ישמע אדני׃ | 18 |
Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
| אכן שמע אלהים הקשיב בקול תפלתי׃ | 19 |
Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
| ברוך אלהים אשר לא הסיר תפלתי וחסדו מאתי׃ | 20 |
Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.
