< תהילים 49 >
למנצח לבני קרח מזמור שמעו זאת כל העמים האזינו כל ישבי חלד׃ | 1 |
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
גם בני אדם גם בני איש יחד עשיר ואביון׃ | 2 |
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
פי ידבר חכמות והגות לבי תבונות׃ | 3 |
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
אטה למשל אזני אפתח בכנור חידתי׃ | 4 |
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
למה אירא בימי רע עון עקבי יסובני׃ | 5 |
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
הבטחים על חילם וברב עשרם יתהללו׃ | 6 |
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
אח לא פדה יפדה איש לא יתן לאלהים כפרו׃ | 7 |
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
ויקר פדיון נפשם וחדל לעולם׃ | 8 |
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
ויחי עוד לנצח לא יראה השחת׃ | 9 |
Та да живее вечно И да не види изтление.
כי יראה חכמים ימותו יחד כסיל ובער יאבדו ועזבו לאחרים חילם׃ | 10 |
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
קרבם בתימו לעולם משכנתם לדר ודר קראו בשמותם עלי אדמות׃ | 11 |
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
ואדם ביקר בל ילין נמשל כבהמות נדמו׃ | 12 |
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
זה דרכם כסל למו ואחריהם בפיהם ירצו סלה׃ | 13 |
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
כצאן לשאול שתו מות ירעם וירדו בם ישרים לבקר וצירם לבלות שאול מזבל לו׃ (Sheol ) | 14 |
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol )
אך אלהים יפדה נפשי מיד שאול כי יקחני סלה׃ (Sheol ) | 15 |
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol )
אל תירא כי יעשר איש כי ירבה כבוד ביתו׃ | 16 |
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
כי לא במותו יקח הכל לא ירד אחריו כבודו׃ | 17 |
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
כי נפשו בחייו יברך ויודך כי תיטיב לך׃ | 18 |
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
תבוא עד דור אבותיו עד נצח לא יראו אור׃ | 19 |
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
אדם ביקר ולא יבין נמשל כבהמות נדמו׃ | 20 |
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.