< תהילים 107 >
הדו ליהוה כי טוב כי לעולם חסדו׃ | 1 |
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
יאמרו גאולי יהוה אשר גאלם מיד צר׃ | 2 |
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
ומארצות קבצם ממזרח וממערב מצפון ומים׃ | 3 |
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
תעו במדבר בישימון דרך עיר מושב לא מצאו׃ | 4 |
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
רעבים גם צמאים נפשם בהם תתעטף׃ | 5 |
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
ויצעקו אל יהוה בצר להם ממצוקותיהם יצילם׃ | 6 |
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
וידריכם בדרך ישרה ללכת אל עיר מושב׃ | 7 |
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
יודו ליהוה חסדו ונפלאותיו לבני אדם׃ | 8 |
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
כי השביע נפש שקקה ונפש רעבה מלא טוב׃ | 9 |
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
ישבי חשך וצלמות אסירי עני וברזל׃ | 10 |
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
כי המרו אמרי אל ועצת עליון נאצו׃ | 11 |
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
ויכנע בעמל לבם כשלו ואין עזר׃ | 12 |
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
ויזעקו אל יהוה בצר להם ממצקותיהם יושיעם׃ | 13 |
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
יוציאם מחשך וצלמות ומוסרותיהם ינתק׃ | 14 |
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
יודו ליהוה חסדו ונפלאותיו לבני אדם׃ | 15 |
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
כי שבר דלתות נחשת ובריחי ברזל גדע׃ | 16 |
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
אולים מדרך פשעם ומעונתיהם יתענו׃ | 17 |
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
כל אכל תתעב נפשם ויגיעו עד שערי מות׃ | 18 |
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
ויזעקו אל יהוה בצר להם ממצקותיהם יושיעם׃ | 19 |
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
ישלח דברו וירפאם וימלט משחיתותם׃ | 20 |
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
יודו ליהוה חסדו ונפלאותיו לבני אדם׃ | 21 |
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
ויזבחו זבחי תודה ויספרו מעשיו ברנה׃ | 22 |
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
יורדי הים באניות עשי מלאכה במים רבים׃ | 23 |
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
המה ראו מעשי יהוה ונפלאותיו במצולה׃ | 24 |
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
ויאמר ויעמד רוח סערה ותרומם גליו׃ | 25 |
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
יעלו שמים ירדו תהומות נפשם ברעה תתמוגג׃ | 26 |
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
יחוגו וינועו כשכור וכל חכמתם תתבלע׃ | 27 |
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
ויצעקו אל יהוה בצר להם וממצוקתיהם יוציאם׃ | 28 |
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
יקם סערה לדממה ויחשו גליהם׃ | 29 |
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
וישמחו כי ישתקו וינחם אל מחוז חפצם׃ | 30 |
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
יודו ליהוה חסדו ונפלאותיו לבני אדם׃ | 31 |
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
וירממוהו בקהל עם ובמושב זקנים יהללוהו׃ | 32 |
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
ישם נהרות למדבר ומצאי מים לצמאון׃ | 33 |
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
ארץ פרי למלחה מרעת ישבי בה׃ | 34 |
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
ישם מדבר לאגם מים וארץ ציה למצאי מים׃ | 35 |
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
ויושב שם רעבים ויכוננו עיר מושב׃ | 36 |
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
ויזרעו שדות ויטעו כרמים ויעשו פרי תבואה׃ | 37 |
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
ויברכם וירבו מאד ובהמתם לא ימעיט׃ | 38 |
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
וימעטו וישחו מעצר רעה ויגון׃ | 39 |
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
שפך בוז על נדיבים ויתעם בתהו לא דרך׃ | 40 |
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
וישגב אביון מעוני וישם כצאן משפחות׃ | 41 |
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
יראו ישרים וישמחו וכל עולה קפצה פיה׃ | 42 |
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
מי חכם וישמר אלה ויתבוננו חסדי יהוה׃ | 43 |
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.