< תהילים 106 >
הללויה הודו ליהוה כי טוב כי לעולם חסדו׃ | 1 |
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
מי ימלל גבורות יהוה ישמיע כל תהלתו׃ | 2 |
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
אשרי שמרי משפט עשה צדקה בכל עת׃ | 3 |
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
זכרני יהוה ברצון עמך פקדני בישועתך׃ | 4 |
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
לראות בטובת בחיריך לשמח בשמחת גויך להתהלל עם נחלתך׃ | 5 |
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
חטאנו עם אבותינו העוינו הרשענו׃ | 6 |
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
אבותינו במצרים לא השכילו נפלאותיך לא זכרו את רב חסדיך וימרו על ים בים סוף׃ | 7 |
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
ויושיעם למען שמו להודיע את גבורתו׃ | 8 |
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
ויגער בים סוף ויחרב ויוליכם בתהמות כמדבר׃ | 9 |
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
ויושיעם מיד שונא ויגאלם מיד אויב׃ | 10 |
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
ויכסו מים צריהם אחד מהם לא נותר׃ | 11 |
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
ויאמינו בדבריו ישירו תהלתו׃ | 12 |
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
מהרו שכחו מעשיו לא חכו לעצתו׃ | 13 |
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
ויתאוו תאוה במדבר וינסו אל בישימון׃ | 14 |
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
ויתן להם שאלתם וישלח רזון בנפשם׃ | 15 |
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
ויקנאו למשה במחנה לאהרן קדוש יהוה׃ | 16 |
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
תפתח ארץ ותבלע דתן ותכס על עדת אבירם׃ | 17 |
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
ותבער אש בעדתם להבה תלהט רשעים׃ | 18 |
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
יעשו עגל בחרב וישתחוו למסכה׃ | 19 |
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
וימירו את כבודם בתבנית שור אכל עשב׃ | 20 |
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
שכחו אל מושיעם עשה גדלות במצרים׃ | 21 |
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
נפלאות בארץ חם נוראות על ים סוף׃ | 22 |
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
ויאמר להשמידם לולי משה בחירו עמד בפרץ לפניו להשיב חמתו מהשחית׃ | 23 |
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
וימאסו בארץ חמדה לא האמינו לדברו׃ | 24 |
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
וירגנו באהליהם לא שמעו בקול יהוה׃ | 25 |
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
וישא ידו להם להפיל אותם במדבר׃ | 26 |
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
ולהפיל זרעם בגוים ולזרותם בארצות׃ | 27 |
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
ויצמדו לבעל פעור ויאכלו זבחי מתים׃ | 28 |
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
ויכעיסו במעלליהם ותפרץ בם מגפה׃ | 29 |
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
ויעמד פינחס ויפלל ותעצר המגפה׃ | 30 |
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
ותחשב לו לצדקה לדר ודר עד עולם׃ | 31 |
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
ויקציפו על מי מריבה וירע למשה בעבורם׃ | 32 |
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
כי המרו את רוחו ויבטא בשפתיו׃ | 33 |
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
לא השמידו את העמים אשר אמר יהוה להם׃ | 34 |
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
ויתערבו בגוים וילמדו מעשיהם׃ | 35 |
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
ויעבדו את עצביהם ויהיו להם למוקש׃ | 36 |
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
ויזבחו את בניהם ואת בנותיהם לשדים׃ | 37 |
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
וישפכו דם נקי דם בניהם ובנותיהם אשר זבחו לעצבי כנען ותחנף הארץ בדמים׃ | 38 |
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
ויטמאו במעשיהם ויזנו במעלליהם׃ | 39 |
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
ויחר אף יהוה בעמו ויתעב את נחלתו׃ | 40 |
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
ויתנם ביד גוים וימשלו בהם שנאיהם׃ | 41 |
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
וילחצום אויביהם ויכנעו תחת ידם׃ | 42 |
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
פעמים רבות יצילם והמה ימרו בעצתם וימכו בעונם׃ | 43 |
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
וירא בצר להם בשמעו את רנתם׃ | 44 |
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
ויזכר להם בריתו וינחם כרב חסדו׃ | 45 |
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
ויתן אותם לרחמים לפני כל שוביהם׃ | 46 |
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
הושיענו יהוה אלהינו וקבצנו מן הגוים להדות לשם קדשך להשתבח בתהלתך׃ | 47 |
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
ברוך יהוה אלהי ישראל מן העולם ועד העולם ואמר כל העם אמן הללו יה׃ | 48 |
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.