< מִשְׁלֵי 18 >
לתאוה יבקש נפרד בכל תושיה יתגלע׃ | 1 |
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
לא יחפץ כסיל בתבונה כי אם בהתגלות לבו׃ | 2 |
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
בבוא רשע בא גם בוז ועם קלון חרפה׃ | 3 |
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
מים עמקים דברי פי איש נחל נבע מקור חכמה׃ | 4 |
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
שאת פני רשע לא טוב להטות צדיק במשפט׃ | 5 |
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
שפתי כסיל יבאו בריב ופיו למהלמות יקרא׃ | 6 |
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
פי כסיל מחתה לו ושפתיו מוקש נפשו׃ | 7 |
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
דברי נרגן כמתלהמים והם ירדו חדרי בטן׃ | 8 |
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
גם מתרפה במלאכתו אח הוא לבעל משחית׃ | 9 |
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
מגדל עז שם יהוה בו ירוץ צדיק ונשגב׃ | 10 |
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
הון עשיר קרית עזו וכחומה נשגבה במשכיתו׃ | 11 |
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
לפני שבר יגבה לב איש ולפני כבוד ענוה׃ | 12 |
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
משיב דבר בטרם ישמע אולת היא לו וכלמה׃ | 13 |
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
רוח איש יכלכל מחלהו ורוח נכאה מי ישאנה׃ | 14 |
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
לב נבון יקנה דעת ואזן חכמים תבקש דעת׃ | 15 |
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
מתן אדם ירחיב לו ולפני גדלים ינחנו׃ | 16 |
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
צדיק הראשון בריבו יבא רעהו וחקרו׃ | 17 |
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
מדינים ישבית הגורל ובין עצומים יפריד׃ | 18 |
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
אח נפשע מקרית עז ומדונים כבריח ארמון׃ | 19 |
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
מפרי פי איש תשבע בטנו תבואת שפתיו ישבע׃ | 20 |
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
מות וחיים ביד לשון ואהביה יאכל פריה׃ | 21 |
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
מצא אשה מצא טוב ויפק רצון מיהוה׃ | 22 |
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
תחנונים ידבר רש ועשיר יענה עזות׃ | 23 |
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
איש רעים להתרעע ויש אהב דבק מאח׃ | 24 |
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.