איוב 9

1 ויען איוב ויאמר׃

А Иов в отговор рече:

2 אמנם ידעתי כי כן ומה יצדק אנוש עם אל׃

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 אם יחפץ לריב עמו לא יעננו אחת מני אלף׃

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 חכם לבב ואמיץ כח מי הקשה אליו וישלם׃

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 המעתיק הרים ולא ידעו אשר הפכם באפו׃

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 המרגיז ארץ ממקומה ועמודיה יתפלצון׃

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 האמר לחרס ולא יזרח ובעד כוכבים יחתם׃

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 נטה שמים לבדו ודורך על במתי ים׃

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 עשה עש כסיל וכימה וחדרי תמן׃

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 עשה גדלות עד אין חקר ונפלאות עד אין מספר׃

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 הן יעבר עלי ולא אראה ויחלף ולא אבין לו׃

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 הן יחתף מי ישיבנו מי יאמר אליו מה תעשה׃

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 אלוה לא ישיב אפו תחתו שחחו עזרי רהב׃

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 אף כי אנכי אעננו אבחרה דברי עמו׃

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 אשר אם צדקתי לא אענה למשפטי אתחנן׃

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 אם קראתי ויענני לא אאמין כי יאזין קולי׃

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 אשר בשערה ישופני והרבה פצעי חנם׃

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 לא יתנני השב רוחי כי ישבעני ממררים׃

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 אם לכח אמיץ הנה ואם למשפט מי יועידני׃

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 אם אצדק פי ירשיעני תם אני ויעקשני׃

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 תם אני לא אדע נפשי אמאס חיי׃

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 אחת היא על כן אמרתי תם ורשע הוא מכלה׃

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 אם שוט ימית פתאם למסת נקים ילעג׃

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 ארץ נתנה ביד רשע פני שפטיה יכסה אם לא אפוא מי הוא׃

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 וימי קלו מני רץ ברחו לא ראו טובה׃

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 חלפו עם אניות אבה כנשר יטוש עלי אכל׃

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 אם אמרי אשכחה שיחי אעזבה פני ואבליגה׃

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 יגרתי כל עצבתי ידעתי כי לא תנקני׃

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 אנכי ארשע למה זה הבל איגע׃

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 אם התרחצתי במו שלג והזכותי בבר כפי׃

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 אז בשחת תטבלני ותעבוני שלמותי׃

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 כי לא איש כמני אעננו נבוא יחדו במשפט׃

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 לא יש בינינו מוכיח ישת ידו על שנינו׃

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 יסר מעלי שבטו ואמתו אל תבעתני׃

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 אדברה ולא איראנו כי לא כן אנכי עמדי׃

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.