איוב 7
| הלא צבא לאנוש על ארץ וכימי שכיר ימיו׃ | 1 |
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
| כעבד ישאף צל וכשכיר יקוה פעלו׃ | 2 |
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
| כן הנחלתי לי ירחי שוא ולילות עמל מנו לי׃ | 3 |
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
| אם שכבתי ואמרתי מתי אקום ומדד ערב ושבעתי נדדים עדי נשף׃ | 4 |
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
| לבש בשרי רמה וגיש עפר עורי רגע וימאס׃ | 5 |
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
| ימי קלו מני ארג ויכלו באפס תקוה׃ | 6 |
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
| זכר כי רוח חיי לא תשוב עיני לראות טוב׃ | 7 |
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
| לא תשורני עין ראי עיניך בי ואינני׃ | 8 |
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
| כלה ענן וילך כן יורד שאול לא יעלה׃ (Sheol h7585) | 9 |
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
| לא ישוב עוד לביתו ולא יכירנו עוד מקמו׃ | 10 |
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
| גם אני לא אחשך פי אדברה בצר רוחי אשיחה במר נפשי׃ | 11 |
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
| הים אני אם תנין כי תשים עלי משמר׃ | 12 |
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
| כי אמרתי תנחמני ערשי ישא בשיחי משכבי׃ | 13 |
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
| וחתתני בחלמות ומחזינות תבעתני׃ | 14 |
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
| ותבחר מחנק נפשי מות מעצמותי׃ | 15 |
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
| מאסתי לא לעלם אחיה חדל ממני כי הבל ימי׃ | 16 |
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
| מה אנוש כי תגדלנו וכי תשית אליו לבך׃ | 17 |
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
| ותפקדנו לבקרים לרגעים תבחננו׃ | 18 |
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
| כמה לא תשעה ממני לא תרפני עד בלעי רקי׃ | 19 |
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
| חטאתי מה אפעל לך נצר האדם למה שמתני למפגע לך ואהיה עלי למשא׃ | 20 |
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
| ומה לא תשא פשעי ותעביר את עוני כי עתה לעפר אשכב ושחרתני ואינני׃ | 21 |
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
