איוב 6

1 ויען איוב ויאמר׃

А Иов в отговор рече:

2 לו שקול ישקל כעשי והיתי במאזנים ישאו יחד׃

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

3 כי עתה מחול ימים יכבד על כן דברי לעו׃

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 כי חצי שדי עמדי אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני׃

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 הינהק פרא עלי דשא אם יגעה שור על בלילו׃

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6 היאכל תפל מבלי מלח אם יש טעם בריר חלמות׃

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי׃

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 מי יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה׃

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!

9 ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני׃

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 ותהי עוד נחמתי ואסלדה בחילה לא יחמול כי לא כחדתי אמרי קדוש׃

Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 מה כחי כי איחל ומה קצי כי אאריך נפשי׃

Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 אם כח אבנים כחי אם בשרי נחוש׃

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני׃

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב׃

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 אחי בגדו כמו נחל כאפיק נחלים יעברו׃

Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 הקדרים מני קרח עלימו יתעלם שלג׃

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם׃

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו׃

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו למו׃

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 בשו כי בטח באו עדיה ויחפרו׃

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 כי עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו׃

Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 הכי אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי׃

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 ומלטוני מיד צר ומיד עריצים תפדוני׃

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 הורוני ואני אחריש ומה שגיתי הבינו לי׃

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 מה נמרצו אמרי ישר ומה יוכיח הוכח מכם׃

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נאש׃

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 אף על יתום תפילו ותכרו על ריעכם׃

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 ועתה הואילו פנו בי ועל פניכם אם אכזב׃

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 שבו נא אל תהי עולה ושבי עוד צדקי בה׃

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 היש בלשוני עולה אם חכי לא יבין הוות׃

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?