איוב 37

1 אף לזאת יחרד לבי ויתר ממקומו׃

Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 שמעו שמוע ברגז קלו והגה מפיו יצא׃

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 תחת כל השמים ישרהו ואורו על כנפות הארץ׃

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 אחריו ישאג קול ירעם בקול גאונו ולא יעקבם כי ישמע קולו׃

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 ירעם אל בקולו נפלאות עשה גדלות ולא נדע׃

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 כי לשלג יאמר הוא ארץ וגשם מטר וגשם מטרות עזו׃

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 ביד כל אדם יחתום לדעת כל אנשי מעשהו׃

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

8 ותבא חיה במו ארב ובמעונתיה תשכן׃

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 מן החדר תבוא סופה וממזרים קרה׃

От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

10 מנשמת אל יתן קרח ורחב מים במוצק׃

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 אף ברי יטריח עב יפיץ ענן אורו׃

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 והוא מסבות מתהפך בתחבולתו לפעלם כל אשר יצום על פני תבל ארצה׃

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

13 אם לשבט אם לארצו אם לחסד ימצאהו׃

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 האזינה זאת איוב עמד והתבונן נפלאות אל׃

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 התדע בשום אלוה עליהם והופיע אור עננו׃

Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 התדע על מפלשי עב מפלאות תמים דעים׃

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?

17 אשר בגדיך חמים בהשקט ארץ מדרום׃

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

18 תרקיע עמו לשחקים חזקים כראי מוצק׃

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 הודיענו מה נאמר לו לא נערך מפני חשך׃

Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

20 היספר לו כי אדבר אם אמר איש כי יבלע׃

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 ועתה לא ראו אור בהיר הוא בשחקים ורוח עברה ותטהרם׃

И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 מצפון זהב יאתה על אלוה נורא הוד׃

Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

23 שדי לא מצאנהו שגיא כח ומשפט ורב צדקה לא יענה׃

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 לכן יראוהו אנשים לא יראה כל חכמי לב׃

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.