איוב 19
| ויען איוב ויאמר׃ | 1 |
Тогава Иов в отговор рече:
| עד אנה תוגיון נפשי ותדכאונני במלים׃ | 2 |
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
| זה עשר פעמים תכלימוני לא תבשו תהכרו לי׃ | 3 |
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
| ואף אמנם שגיתי אתי תלין משוגתי׃ | 4 |
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
| אם אמנם עלי תגדילו ותוכיחו עלי חרפתי׃ | 5 |
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
| דעו אפו כי אלוה עותני ומצודו עלי הקיף׃ | 6 |
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
| הן אצעק חמס ולא אענה אשוע ואין משפט׃ | 7 |
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
| ארחי גדר ולא אעבור ועל נתיבותי חשך ישים׃ | 8 |
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
| כבודי מעלי הפשיט ויסר עטרת ראשי׃ | 9 |
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
| יתצני סביב ואלך ויסע כעץ תקותי׃ | 10 |
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
| ויחר עלי אפו ויחשבני לו כצריו׃ | 11 |
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
| יחד יבאו גדודיו ויסלו עלי דרכם ויחנו סביב לאהלי׃ | 12 |
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
| אחי מעלי הרחיק וידעי אך זרו ממני׃ | 13 |
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
| חדלו קרובי ומידעי שכחוני׃ | 14 |
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
| גרי ביתי ואמהתי לזר תחשבני נכרי הייתי בעיניהם׃ | 15 |
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
| לעבדי קראתי ולא יענה במו פי אתחנן לו׃ | 16 |
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
| רוחי זרה לאשתי וחנתי לבני בטני׃ | 17 |
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
| גם עוילים מאסו בי אקומה וידברו בי׃ | 18 |
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
| תעבוני כל מתי סודי וזה אהבתי נהפכו בי׃ | 19 |
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
| בעורי ובבשרי דבקה עצמי ואתמלטה בעור שני׃ | 20 |
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
| חנני חנני אתם רעי כי יד אלוה נגעה בי׃ | 21 |
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
| למה תרדפני כמו אל ומבשרי לא תשבעו׃ | 22 |
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
| מי יתן אפו ויכתבון מלי מי יתן בספר ויחקו׃ | 23 |
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
| בעט ברזל ועפרת לעד בצור יחצבון׃ | 24 |
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
| ואני ידעתי גאלי חי ואחרון על עפר יקום׃ | 25 |
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
| ואחר עורי נקפו זאת ומבשרי אחזה אלוה׃ | 26 |
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
| אשר אני אחזה לי ועיני ראו ולא זר כלו כליתי בחקי׃ | 27 |
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
| כי תאמרו מה נרדף לו ושרש דבר נמצא בי׃ | 28 |
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
| גורו לכם מפני חרב כי חמה עונות חרב למען תדעון שדין׃ | 29 |
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
