< איוב 17 >
רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי׃ | 1 |
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
אם לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני׃ | 2 |
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
שימה נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע׃ | 3 |
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
כי לבם צפנת משכל על כן לא תרמם׃ | 4 |
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה׃ | 5 |
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
והצגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה׃ | 6 |
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם׃ | 7 |
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
ישמו ישרים על זאת ונקי על חנף יתערר׃ | 8 |
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
ויאחז צדיק דרכו וטהר ידים יסיף אמץ׃ | 9 |
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
ואולם כלם תשבו ובאו נא ולא אמצא בכם חכם׃ | 10 |
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
ימי עברו זמתי נתקו מורשי לבבי׃ | 11 |
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
לילה ליום ישימו אור קרוב מפני חשך׃ | 12 |
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
אם אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי׃ (Sheol ) | 13 |
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol )
לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה׃ | 14 |
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה׃ | 15 |
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
בדי שאל תרדנה אם יחד על עפר נחת׃ (Sheol ) | 16 |
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol )