< איוב 17 >

רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי׃ 1
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
אם לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני׃ 2
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
שימה נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע׃ 3
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
כי לבם צפנת משכל על כן לא תרמם׃ 4
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה׃ 5
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
והצגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה׃ 6
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם׃ 7
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
ישמו ישרים על זאת ונקי על חנף יתערר׃ 8
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
ויאחז צדיק דרכו וטהר ידים יסיף אמץ׃ 9
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
ואולם כלם תשבו ובאו נא ולא אמצא בכם חכם׃ 10
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
ימי עברו זמתי נתקו מורשי לבבי׃ 11
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
לילה ליום ישימו אור קרוב מפני חשך׃ 12
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
אם אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי׃ (Sheol h7585) 13
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה׃ 14
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה׃ 15
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
בדי שאל תרדנה אם יחד על עפר נחת׃ (Sheol h7585) 16
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

< איוב 17 >