איוב 15

1 ויען אליפז התימני ויאמר׃

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 החכם יענה דעת רוח וימלא קדים בטנו׃

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 הוכח בדבר לא יסכון ומלים לא יועיל בם׃

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 אף אתה תפר יראה ותגרע שיחה לפני אל׃

Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

5 כי יאלף עונך פיך ותבחר לשון ערומים׃

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 ירשיעך פיך ולא אני ושפתיך יענו בך׃

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 הראישון אדם תולד ולפני גבעות חוללת׃

Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

8 הבסוד אלוה תשמע ותגרע אליך חכמה׃

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 מה ידעת ולא נדע תבין ולא עמנו הוא׃

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 גם שב גם ישיש בנו כביר מאביך ימים׃

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 המעט ממך תנחמות אל ודבר לאט עמך׃

Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 מה יקחך לבך ומה ירזמון עיניך׃

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 כי תשיב אל אל רוחך והצאת מפיך מלין׃

Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

14 מה אנוש כי יזכה וכי יצדק ילוד אשה׃

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 הן בקדשו לא יאמין ושמים לא זכו בעיניו׃

Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 אף כי נתעב ונאלח איש שתה כמים עולה׃

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

17 אחוך שמע לי וזה חזיתי ואספרה׃

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 אשר חכמים יגידו ולא כחדו מאבותם׃

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

19 להם לבדם נתנה הארץ ולא עבר זר בתוכם׃

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )

20 כל ימי רשע הוא מתחולל ומספר שנים נצפנו לעריץ׃

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 קול פחדים באזניו בשלום שודד יבואנו׃

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

22 לא יאמין שוב מני חשך וצפו הוא אלי חרב׃

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 נדד הוא ללחם איה ידע כי נכון בידו יום חשך׃

Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 יבעתהו צר ומצוקה תתקפהו כמלך עתיד לכידור׃

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

25 כי נטה אל אל ידו ואל שדי יתגבר׃

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 ירוץ אליו בצואר בעבי גבי מגניו׃

Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 כי כסה פניו בחלבו ויעש פימה עלי כסל׃

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

28 וישכון ערים נכחדות בתים לא ישבו למו אשר התעתדו לגלים׃

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 לא יעשר ולא יקום חילו ולא יטה לארץ מנלם׃

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 לא יסור מני חשך ינקתו תיבש שלהבת ויסור ברוח פיו׃

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 אל יאמן בשו נתעה כי שוא תהיה תמורתו׃

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 בלא יומו תמלא וכפתו לא רעננה׃

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 יחמס כגפן בסרו וישלך כזית נצתו׃

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 כי עדת חנף גלמוד ואש אכלה אהלי שחד׃

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 הרה עמל וילד און ובטנם תכין מרמה׃

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.