איוב 13
| הן כל ראתה עיני שמעה אזני ותבן לה׃ | 1 |
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
| כדעתכם ידעתי גם אני לא נפל אנכי מכם׃ | 2 |
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
| אולם אני אל שדי אדבר והוכח אל אל אחפץ׃ | 3 |
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
| ואולם אתם טפלי שקר רפאי אלל כלכם׃ | 4 |
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
| מי יתן החרש תחרישון ותהי לכם לחכמה׃ | 5 |
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
| שמעו נא תוכחתי ורבות שפתי הקשיבו׃ | 6 |
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
| הלאל תדברו עולה ולו תדברו רמיה׃ | 7 |
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
| הפניו תשאון אם לאל תריבון׃ | 8 |
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
| הטוב כי יחקר אתכם אם כהתל באנוש תהתלו בו׃ | 9 |
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
| הוכח יוכיח אתכם אם בסתר פנים תשאון׃ | 10 |
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
| הלא שאתו תבעת אתכם ופחדו יפל עליכם׃ | 11 |
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
| זכרניכם משלי אפר לגבי חמר גביכם׃ | 12 |
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
| החרישו ממני ואדברה אני ויעבר עלי מה׃ | 13 |
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
| על מה אשא בשרי בשני ונפשי אשים בכפי׃ | 14 |
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
| הן יקטלני לא איחל אך דרכי אל פניו אוכיח׃ | 15 |
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
| גם הוא לי לישועה כי לא לפניו חנף יבוא׃ | 16 |
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
| שמעו שמוע מלתי ואחותי באזניכם׃ | 17 |
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
| הנה נא ערכתי משפט ידעתי כי אני אצדק׃ | 18 |
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
| מי הוא יריב עמדי כי עתה אחריש ואגוע׃ | 19 |
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
| אך שתים אל תעש עמדי אז מפניך לא אסתר׃ | 20 |
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
| כפך מעלי הרחק ואמתך אל תבעתני׃ | 21 |
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
| וקרא ואנכי אענה או אדבר והשיבני׃ | 22 |
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
| כמה לי עונות וחטאות פשעי וחטאתי הדיעני׃ | 23 |
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
| למה פניך תסתיר ותחשבני לאויב לך׃ | 24 |
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
| העלה נדף תערוץ ואת קש יבש תרדף׃ | 25 |
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
| כי תכתב עלי מררות ותורישני עונות נעורי׃ | 26 |
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
| ותשם בסד רגלי ותשמור כל ארחותי על שרשי רגלי תתחקה׃ | 27 |
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
| והוא כרקב יבלה כבגד אכלו עש׃ | 28 |
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
