שמות 21

1 ואלה המשפטים אשר תשים לפניהם׃

Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 כי תקנה עבד עברי שש שנים יעבד ובשבעת יצא לחפשי חנם׃

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 אם בגפו יבא בגפו יצא אם בעל אשה הוא ויצאה אשתו עמו׃

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 אם אדניו יתן לו אשה וילדה לו בנים או בנות האשה וילדיה תהיה לאדניה והוא יצא בגפו׃

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

5 ואם אמר יאמר העבד אהבתי את אדני את אשתי ואת בני לא אצא חפשי׃

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 והגישו אדניו אל האלהים והגישו אל הדלת או אל המזוזה ורצע אדניו את אזנו במרצע ועבדו לעלם׃

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 וכי ימכר איש את בתו לאמה לא תצא כצאת העבדים׃

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 אם רעה בעיני אדניה אשר לא יעדה והפדה לעם נכרי לא ימשל למכרה בבגדו בה׃

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 ואם לבנו ייעדנה כמשפט הבנות יעשה לה׃

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 אם אחרת יקח לו שארה כסותה וענתה לא יגרע׃

Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 ואם שלש אלה לא יעשה לה ויצאה חנם אין כסף׃

И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 מכה איש ומת מות יומת׃

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 ואשר לא צדה והאלהים אנה לידו ושמתי לך מקום אשר ינוס שמה׃

Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

14 וכי יזד איש על רעהו להרגו בערמה מעם מזבחי תקחנו למות׃

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 ומכה אביו ואמו מות יומת׃

Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 וגנב איש ומכרו ונמצא בידו מות יומת׃

Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 ומקלל אביו ואמו מות יומת׃

Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 וכי יריבן אנשים והכה איש את רעהו באבן או באגרף ולא ימות ונפל למשכב׃

Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 אם יקום והתהלך בחוץ על משענתו ונקה המכה רק שבתו יתן ורפא ירפא׃

и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 וכי יכה איש את עבדו או את אמתו בשבט ומת תחת ידו נקם ינקם׃

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 אך אם יום או יומים יעמד לא יקם כי כספו הוא׃

Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

22 וכי ינצו אנשים ונגפו אשה הרה ויצאו ילדיה ולא יהיה אסון ענוש יענש כאשר ישית עליו בעל האשה ונתן בפללים׃

Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 ואם אסון יהיה ונתתה נפש תחת נפש׃

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 עין תחת עין שן תחת שן יד תחת יד רגל תחת רגל׃

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 כויה תחת כויה פצע תחת פצע חבורה תחת חבורה׃

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 וכי יכה איש את עין עבדו או את עין אמתו ושחתה לחפשי ישלחנו תחת עינו׃

Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 ואם שן עבדו או שן אמתו יפיל לחפשי ישלחנו תחת שנו׃

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 וכי יגח שור את איש או את אשה ומת סקול יסקל השור ולא יאכל את בשרו ובעל השור נקי׃

Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 ואם שור נגח הוא מתמל שלשם והועד בבעליו ולא ישמרנו והמית איש או אשה השור יסקל וגם בעליו יומת׃

Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 אם כפר יושת עליו ונתן פדין נפשו ככל אשר יושת עליו׃

Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 או בן יגח או בת יגח כמשפט הזה יעשה לו׃

Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

32 אם עבד יגח השור או אמה כסף שלשים שקלים יתן לאדניו והשור יסקל׃

Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 וכי יפתח איש בור או כי יכרה איש בר ולא יכסנו ונפל שמה שור או חמור׃

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 בעל הבור ישלם כסף ישיב לבעליו והמת יהיה לו׃

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 וכי יגף שור איש את שור רעהו ומת ומכרו את השור החי וחצו את כספו וגם את המת יחצון׃

Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 או נודע כי שור נגח הוא מתמול שלשם ולא ישמרנו בעליו שלם ישלם שור תחת השור והמת יהיה לו׃

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.